Когато Шопен починал през 1849 г. на 39 г., бил погребан в Париж, но сърцето му било отнесено в църквата "Светия кръст" във Варшава - така поискал на смъртното си легло. 

Изследователите на композитора от години искат сърцето му да се изследва, за да се разбере точната причина за смъртта му и дали наистина става дума за туберкулоза. Досега обаче църквата и полските власти не позволяваха. 

Най-накрая обаче е получено разрешение сърцето на Шопен да бъде огледано през стъкленицата, в която е съхранено, съобщи classicfm.com.

Установено е, че композиторът е страдал от перикардит - усложнение от туберкулозата му. Професор Михаил Вит от Полската академия на науките обяснява, че от външния вид на сърцето може да се съди за неговото състояние. 

"Можем да кажем с голяма вероятност, че Шопен е страдал от туберкулоза, докато перикардитът вероятно е причината за смъртта му", казва Вит. Според него не е необходимо стъкленицата да бъде отваряна и да се вземат тъканни проби за ДНК тестове, защото така сърцето може да се увреди. Вит смята, че не се налагат повече изследвания, защото всичко станало ясно с направения оглед. 

Композиторът е известен с крехкото си здраве, което започва да се влошава драстично през 1838 г., когато е 28 г. С годините той става все по-изтощен и по-малко активен като композитор, изпълнител и учител.

Шопен пожелава сърцето му да бъде погребано отделно, защото се страхувал да не бъде погребан жив. Той предал желанието си на една от сестрите си на смъртното си легло. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков