НАДИН ВОЙЧИК, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Култ в Япония

От 1983-та насам ритуалът се повтаря веднъж годишно: в края на годината 10 хиляди японци пеят в хор финала на Деветата симфония на Бетовен. Музиката се изпълнява от професионални музиканти под ръководството на именития диригент Ютака Садо. Хористите пък са любители и репетират "Ода на радостта" в продължение на месеци, докато не научат наизуст текста на немски език. Възторгът към Деветата симфония тръгва от Първата световна война: през 1918 година пленени германски войници изпълняват във военнопленническия лагер Бандо „Ода на радостта". Оттогава японците много си падат по Бетовен и дори наричат известната му симфония „Великата".

В ранните години на индустриалната епоха, когато е живял Лудвиг ван Бетовен, в градовете трябва да е било доста шумно и мръсно: вредни изпарения от парните машини, замърсена питейна вода, силен шум от двуколките по калдъръмените улици. Ето защо Бетовен често се оттеглял в околностите на Виена. „Клетият ми слух тук не страда. О, сладка горска тишина!". Шестата си симфония той посвещава на природата - "Пасторална". В нея композиторът действително дава музикален израз на конкретни пейзажи и преживявания. Някои от частите са озаглавени "Край потока", „Буря", „Пастирска песен". Музиката имитира чуруликане на птици, шуртене на вода или надигаща се буря.

Погребение с невиждани почести

Много хора на изкуството едва след смъртта си добиват славата, на която са се надявали приживе. С Бетовен обаче не е така: композиторът е нещо като поп-звезда на своето време. На погребението му идват 20 000 души – близо половината от живеещите тогава във вътрешноградската част на Виена. В този ден децата са били освободени от училище, а гвардията осигурява реда. Най-известните виенски музиканти и хора на изкуството, между които и Франц Шуберт, изпращат саркофага. Поетът Франц Грилпарцер написва вълнуващо надгробно слово, което е прочетено от актьора Хайнрих Аншюц.

Музикално послание за извънземните

Както е известно, първото впечатление е най-важното. Когато извънземните за пръв път влязат в контакт с хората, с какво непременно трябва да се запознаят? С музиката на Бетовен! От 1977 г. космическите сонди "Вояджър 1" и "Вояджър 2" пътуват в космоса извън Слънчевата система. На борда си те носят „златен запис" – позлатена медна плочка с графики, шумове и музика. Бетовен не е единственият музикален посланик – в „златния запис" са включени също Бах, Моцарт, Стравински и редица национални песни и напеви. Сред общо 27-те заглавия две произведения на Бетовен обикалят космоса: Петата симфония (първа част) и струнният квартет № 13, опус 130 /част 5/.

Химнът на Европа

За такова нещо Бетовен сигурно не е и сънувал: през 1972 година Европейският съвет обяви „Ода на радостта", последната част от Деветата симфония на Бетовен за официален химн на Европейския съюз, обединяващ днес 512 милиона европейски граждани. За целта обаче се налага финалният хор да бъде доста посъкратен. С дължина от близо 25 минути оригиналът на произведението не е подходящ за държавни актове и приеми. Не кой да е, а именно знаменитият Херберт фон Караян е натоварен да се справи с тази задача. В интернет страницата на ЕС е записано: „Ода на радостта" изразява на универсалния език на музиката европейските ценности - свобода, мир и солидарност.

Оригинален звук: както по времето на Бетовен 

Благодарение на нотите и партитурите музиката на Бетовен се е съхранила през последните 200 години. Но как е звучала тя първоначално? Та нали инструментите по онова време са били други, а залите, в които са изпълнявани неговите произведения, са имали различна акустика от тази на днешните филхармонии. От 2014 година Оркестърът на Виенската академия предлага музикални пътувания във времето на Бетовен: негови произведения се изпълняват на исторически инструменти и в зали, където са звучали и по времето на големия композитор. 

Последните думи на композитора гений

„Жалко, жалко, твърде късно!" – това са последните думи на Лудвиг ван Бетовен, преди да напусне този свят през 1827 година. Но с тях той няма предвид края на музикалното си творчество, а една очаквана доставка на вино. Твърди се, че Бетовен е пиел много: според някои източници – по три бутилки вино всеки ден. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята