Актьорът Мариус Донкин отбеляза 70 години с моноспектакъла „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ на сцената на Народния театър. Специално по този повод в София пристигна авторът на пиесата – световноизвестният писатели драматург Ерик-Еманюел Шмит. 

Ето какво той сподели пред БНР:

„Много съм щастлив, че съм тук - в Народния театър, до моя приятел Мариус Донкин. И ще ви кажа защо. Ние сме познаваме от няколко години. Той играеше господин Ибрахим във Варна, на открито, на фестивал на камерната форма. Тогава си дадох сметка, че той е голям актьор.Когато застанеш срещу актьора, няма значение на какъв език играе - български или полски. Разбираш, че е велик актьор. Защото той играе текста, имайки дълбоки свои вътрешни причини.

Има битки, които никога не се печелят – битката на интелигентността срещу глупостта никога не се печели.Както и битката на толерантността срещу агресивността и нетолерантността също не се печели. Но трябва да се продължат тези битки. Те никога няма да постигнат победа, но красотата им не е в победата, а в причината за тези битки. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото то води до агресивност и нетолерантност. Това всъщност разказва „Господин Ибрахим и цветята на Корана” – срещата на едно еврейско дете с един арабски бакалин. Аз всъщност разбрах какво съм направил едва когато пиесата се игра в Бейрут,  Ливан, в продължение на една седмица. Всъщност какво виждаше публиката – един християнин на сцената, който играе любовта и срещата между евреин и мюсюлманин и хората плачеха.Плачеха защото така те виждаха тяхна мечта - каква да стане със страната им, страната им каквато е била по-рано и за която се надяват един ден отново да стане. И всъщност идеята, която ние трябва да прокарваме, е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност.”

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин