Временно управляващият директор на Народния театър Александър Морфов е подал оставка заради новата методика за финансиране на театрите, обясни той пред БГНЕС. Според него е недопустимо Народният театър, който е културен институт с национално значение, да получава същата субсидия като всички драматични театри в страната, както предвижда постановлението от 23 юли. С него базата, на която държавата доплаща за сценични изкуства, се промени от продаден билет на 1 лев приход. Срещу решението вече протестираха няколко театъра. 

Ето какво каза още Морфов:

"Подадох оставката си, защото Народният театър не може да бъде подвеждан под общ коефициент с други театри. Във въпросното постановление от 23 юли няма вече такова уточнение за статута. Няма дори привидно отделяне на националните институти. Всички са под една черта като Народният театър е с всички останали с най-ниска дотация. С по-висока дотация са и куклените театри, и музикалните. Как да си обясня всичко това освен с едно единствено нещо – нехайство и престъпна незаинтересованост, дори умишлено принизяване на значението на театъра въобще."

"Предпочитам аз да се оттегля, може пък да назначат някой, който е близък до това чалга правителство, и той да може да издейства по-добри условия за съществуването на театъра."

"Не е тайна за никого, че аз не съм обичан от управляващите, както и че и аз не ги обичам и ги презирам. Моят жест да поема поста беше, за да мога по някакъв начин да продължа съществуването на театъра с надеждата за едно по-добро състояние, каквото ми беше обещано в мига, когато бях назначен.”

"Много е тежко чувството за вина, което изпитвах всеки ден, защото когато дойдох в качеството си на директор, много от хората в театъра, с които се обичаме, имаха големи надежди, че нещо ще променя. А аз нищо не мога да променя. Чувството за вина – да ги срещаш всеки ден тези хора, да ги гледаш в очите и да знаеш, че нищо не можеш да направиш за тях. Да ги оставиш да съществуват в сегашното мизерно положение – това е ужасно.”

Преди да стане и.д. шеф, Морфов беше главен режисьор на Народния театър. Тогава пак подаде оставка в знак на протеста срещу решението на депутатите Слави Бинев да оглави комисията по култура и медии в парламента. Морфов определи това за "геноцид над културата" от страна на управляващите, а Бинев не оглави комисията.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.