Оперетната певица Анелия Шуменова, актьорът Васил Михайлов,  арехологът проф. Людмил Гетов, диригентът Стоян Бабеков и народната певица Янка Рупкина са предложени от правителството да взимат пожизнени пенсии от 700 лв. за изключителни постижения и цялостен принос към културата. Решението ще бъде взето от Народното събрание, съобщи БГНЕС. В списъка през пролетта беше и Борис Гуджунов, който си отиде на 14 юни след тежко боледуване и не дочака наградата.

Когато през юни станаха известни номинациите, Михайлов обяви пред „Труд”:

"Тези дни прочетох в един вестник, че съм сред хората, предложени за някаква пенсия награда. Аз благодаря от цялото си сърце за тази оценка, но според мен въпросът е социален. Затова отстъпвам моето право на такава награда на някой друг колега творец. Защото аз имам пенсия, която съм си извоювал с 55-годишния си трудов стаж. И продължавам да работя. Е, разбира се, на половин бройка, но държавата така е решила. Тази държава, разбира се, не ми обяснява как се прави изкуство с половин бройка и затова аз играя с "цялата си бройка".

Пенсии за заслуги към културата се отпускат от 2012 г. Първите, които получиха, бяха актьорът Иван Иванов и цирковият артист Виктор Топузлиев. От години има проблем с парите на старост на артистите. Те вземат малки пенсии или изобщо не могат да се пенсионират заради липса на стаж и изгорели архиви.

Кабинетът предлага на президента да награди акад. Дочи Ексерова с орден „Св. Св. Кирил и Методий”- първа степен, за големи заслуги за развитието на колоидната наука и заради факта, че става на 80 години. От 1983 до 2005 г. тя е ръководила Института по физикохимия на БАН.

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...