"Червона калина" е украинска авторска народна песен от 1914 г. Текстът е на Григорий Трух, музиката на Степан Чарнецкий. Известна е в различни варианти, включително като марш.

Всъщност Чарнецкий я пише за финалната сцена на пиесата си "Солнце руины". През 1914 г. той е директор и режисьор в украинския театър "Руська бесіда". Авторът взема текста на друга народна песен, като леко го видоизменя. След като набира популярност след младежите, я чува Григорий Трух и пише свой текст.

Откакто Русия нападна Украйна, тя стана химн на подкрепата за украинските бойци и се изпълнява от обикновени хора, както и от известни музиканти от цял свят.

След началото на войната на Путин срещу Украйна някои от стиховете са осъвременени.

ВАРИАНТИ НА ПЕСЕНТА

Ой у лузі червона калина похилилася.

Чогось наша славна Україна зажурилася.

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

 

Не хилися, червона калино, маєш білий цвіт.

Не журися, славна Україно, маєш добрий рід.

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую червону калину піднімемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

 

Ой у полі ярої пшениці золотистий лан.

Розпочали стрільці січовії з ворогами тан.

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

 

Як повіє буйнесенький вітер з широких степів,

Та прославить по всій Україні січових стрільців.

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей, гей, розвеселимо!

-----------------

Съвременният вариант

Ой у лузі червона калина похилилася,

Чогось наша славна Україна зажурилася.

А ми тую червону калину підіймемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми тую червону калину підіймемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

Марширують наші добровольці у кривавий тан,

Визволяти братів-українців з московських кайдан.

А ми наших братів-українців визволимо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми наших братів-українців визволимо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

Ой у полі ярої пшениці золотистий лан,

Розпочали стрільці українські з москалями тан,

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми тую ярую пшеницю ізберемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

Як повіє буйнесенький вітер з широких степів,

То прославить по всій Україні січових стрільців.

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

А ми тую стрілецькую славу збережемо,

А ми нашу славну Україну, гей-гей, розвеселимо!

 

МОЖЕТЕ ДА ЗАПЕЕТЕ ПЕСЕНТА ТУК

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция