"От 24 февруари 2022 г. руската агресия и убийствената война срещу украинския народ ни върнаха в най-мрачните времена в европейската история. Десетки хиляди загинали, разрушени градове, милиони украински бежанци, скитащи из Европа. Как да реагираме като музей, как да покажем знак на солидарност с атакуваните, когато прякото сътрудничество с украински музеи в момента се оказва невъзможно и нашите собствени колекции не съдържат почти никакви предмети, свързани с тази страна?"

Това обяви Националният музей за история и изкуство в Люксембург.  От 29 април институцията подреди експозиция под надслов „Изнасилването на Европа”, съдържаща картини на руския художник Максим Кантор. Тя може да бъде разгледана до 16 октомври тази година, съобщи "The Art Newspaper".

Още преди войната ръководството на Националния музей на Люксембург е бил във връзка с Максим Кантор, известен като критик на режима на Путин. След войната художникът спонтанно е решил да покаже свои картини в малката европейска държава. Самият Кантор разказва , че картините му за "Изнасилването на Европа" са били събрани за шест седмици "при спешни условия". В изложбата са представени творби, създадени през тази година, като амбицията й е да "демаскира" руския режим и да събуди гражданите на Европа за опасностите, пред които като континент сме изправени от страна на Кремъл.

"Украйна е атакувана. Но и Европа е атакувана. Днес много се говори, че тази война може да счупи режима на Путин, но никой не говори откъде идва този режим. Никой не говори за това как се е вкоренил в нашия световен ред ", казва руският художникът пред "The Art Newspaper.

Кантор е роден през 1957 година в Москва. Получава образование в Московския държавен университет за печатно изкуство и е член на Руската художествена академия. През 1997 г. представлява Русия на биеналето във Венеция. Тогава получава предложение от режима на Путин да бъде руски държавен комисар по изкуствата, но не се възползва от съблазнително предложение и напуска страната. През 2016 г. Максим Кантор получава германски паспорт и заживява в Ил де Ре (Франция), Берлин и Оксфорд.

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков