14 истории на жени, избягали с децата си от войната в Украйна и намерили временен пристан в България, разказва изложбата „Парченца от вкъщи“. Проектът на  визуалния артист и активист Анна Стоева и Българския хелзинкски комитет ще може да се види на живо на 5 август от 16 до 20 ч. пред чакалнята на софийската Централна гара. 

Част от героините на изложбата – жените, чиито истински истории на бягство от войната продължават да се случват в България, ще бъдат на представянето.

„Колкото повече се отдалечава от нас началото на войната, толкова повече избледнява мисълта за нея.

Колкото повече се отдалечава началото на войната, толкова повече дни делят хората, избягали от нея, от момента, когато за последно са видели своя дом, дремели са на дивана пред телевизора, слагали са децата си да спят в техните си легла, избирали са коя собствена дреха да облекат сутрин...“, пише Анна Стоева за своя проект. 

За разлика от бежанците от по-далечни държави, които трябва да пресекат морета с риск за живота си, украинските бежанци имат възможност да вземат поне някакъв багаж – някои един автомобил, някои един куфар, някои една раница. През тези вещи, чиято стойност понякога се измерва само в спомените, които носят, Анна Стоева разказва за пътя на бежанките от домовете им в Украйна до пристигането им у нас.

От жените, за които разказва проектът "Парченца от вкъщи", само две са се върнали в домовете си. Останалите са сменили вече няколко временни пристанища. „Тези вещи, които те носят със себе си, с всяка нова дестинация, с всеки изминал ден, са като избледняваща стара снимка, за която се държат, за да не забравят усещането за дом и надеждата, че ще има "вкъщи", в което да се върнат“, споделя авторката.

„Избрахме оживени градски пространства за тази изложба, защото тя не бива да остава затворена зад стени. Нейната цел е да ви срещне, докато се връщате от работа, докато прибирате децата си от лятната занималня или просто бързате за влака“, допълва Надежда Цекулова, директорка на програма „Кампании и комуникации“ в Българския хелзинкски комитет. 

Затова и последният куфар в изложбата ще бъде „интерактивен“. Той ще приканва зрителите да споделят усещанията и представите си какво биха взели, ако са „в обувките“ на бягащите от войната. 

Желанието на организаторите обаче е изложбата да бъде представена и в други локации в София, както и в други градове. 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.