Изложба с 38 рисунки на млади украински художници е открита в Русе. Експозицията, която ще може да бъде разгледана до края на месеца, е съставена от произведения на деца на възраст между 6 и 16 години. Те са участници в Международния фестивал на изкуствата MALYUY.UA.WAR. Творбите са дело на деца от различни краища на Украйна, които повече от година живеят под бомбардировките. Това са деца, преживели тежка зима с постоянни прекъсвания на тока и водата. Деца, които пишат домашно и четат книги под звуците на сирени. Деца, които въпреки всичко се занимават с музика, изкуство, спорт, развиват способностите си и се подготвят за живота в мирна Украйна.

„Днешната изложба е поредният пример за безсмислието на войната и абсурдите, до които тя води. Тези рисунки ни карат буквално да настръхнем, да почувстваме съдбата на милиони украинци и реалността, с която те се сблъскват ежедневно, но и същевременно да се замислим за необходимостта да посрещаме предизвикателствата на утрешния ден обединени. Изображенията на таблата са ясен израз на безсилието на някои политици да се себеутврдят и да останат в историята с изграждане, а не с разрушение. Да, наистина рисунките изглеждат като обвинение към възрастните, които карат хиляди деца да страдат, принуждават ги да живеят като бежанци и преобръщат живота им. Но въпреки това те съдържат мъдростта на детския оптимизъм, напомнящ ни, че всяко лошо има край и доброто винаги побеждава“, каза областният управител Данаил Ковачев. 

„На 24 февруари украинските деца се събудиха от взривове, които не стихват и до днес. Събудиха се в друга реалност, в която войната дойде в дома им. По време на война времето тече по различен начин“, каза от своя Н. Пр. Олеся Илашчук. „Най-важните думи ще бъдат казани не от нас, а от детските рисунки, които ще Ви поразят в сърцата, защото става дума за искреност и откровеност. Нашите хора и нашите деца са най-ценни за нас – защото именно те са Украйна“, допълни още тя.

Според данните, които представи посланик Илашчук броят на вътрешно разселените лица в Украйна е повече от 8 милиона, а на мигрантите повече от 6 милиона.  19 000 деца са  принудително депортирани в Русия, а 503 деца са загинали.

„Това са рани, които никога няма да зараснат. Разглеждайте тази изложба и не свиквайте с тази война, защото в този век в Европа е невъзможно да се свикне с факта, че децата ни заспиват под звука на снаряди и не знаят дали ще се събудят утре. Останете отворени, чуйте истината и бъдете на страната на мира и човечността“, сподели още украинският първи дипломат в България. 

В събитието участваха още заместник областният управител Георги Георгиев, заместник-кметът по хуманитарни въпроси Енчо Енчев, почетният консул на Украйна в Русе Пламен Бобов, заместник-посланикът на Украйна Анна Тертична, както и Христина Бобокова. 

Картините показват войната през очите на децата, тяхната болка и ужас, както и безграничната надежда за светло бъдеще и непоклатимата вяра в Победата. В творчеството на децата се забелязва, че въпреки тежките изпитания на войната, малките художници запазват усещането за красотата на света в сърцата си. Още в първите часове от откриването си изложбата бе посетена от десетки русенци. 

Проектът се организира от Посолството на Украйна в Република България, Почетното консулство на Украйна в град Русе, Асоциацията за развитие на международните отношения ADRUM, промоционалната и продуцентска компания STUDIORAR под патронажа на Министерството на културата и информационната политика на Украйна.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.