Сдружение „Изкуство днес“ откри в Пловдив 29-то издание на Седмица на съвременното изкуство – "След войната", с акция на художника Димитър Келбечев, който успя да сложи кавички на думата „освободителка“ в надписа на паметника „Альоша“. 

Официалното откриване се състоя в събота – 9 септември, с пърформанса „Пропаганда“ на известната руска визуална артистка Олга Володина, която напоследък живее в България. 

В галерия „Капана“ (ул. „Райко Даскалов“ №29) кипят последни приготовления преди посрещането на посетители. Наталия Залозная от Беларус, принудена да напусне родината си заради режима там (живее в Белгия) представя „Картина в розово“ – иронична реплика на известна снимка на войници, които си честитят победата в края на Втората световна война (по Питър Бърнстейн). Хлябът на истината „паляниця“, направен от украински речни камъни, поднася украинската артистка Жана Кадирова, която представи тази инсталаци и на Венецианското биенале. Другото украинско участие е на Алла Георгиева (живее в България) с инсталация от текстилни пана, съшити от камуфлажни тъкани. Велизар Димчев, Група 7+1 (Илко Николчев, Йоханес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев) провокират с инсталацията си от висящи модули, наречена „REM“ – „бързият“ сън на човешкия мозък – алюзия за съня на разума и раждащите се чудовища.

В своето видео Севдалина Кочевска е превърнала оръдейните дула в детска люлка, Надя Генова е „фотографирала“ синьо небе с понесени от незнаен вихър отпадъци.

Какви следите оставя желязната „разходка“ на верижна техника върху най-твърдия метал – стоманата демонстрира Иван Иванов. Наташа Кюпова е нарисувала огнена карта на света и е маркирала в златно малки петна на страните, които никога не са воювали. Емил Миразчиев (участник и куратор на изложбата) е монтирал две дузини светофари, светещи в синьо и жълто като символ на надеждата на артистите тази война и войните изобщо да спрат. 

Седмицата на съвременното изкуство - "След войната", продължава до 5 октомври и е с вход свободен. Проектът се осъществява с подкрепата на: Община Пловдив, Гьоте-институт и Национален фонд „Култура“ програма „Мобилност“.

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...