Истории на бежанци са представени в онлайн изложбата „Без дом и родина, скитник по света“, съобщи Даниела Стойкова, която е организатор на проекта "Арт пространство". За твореца, човека на изкуството, войната е глобалното зло. Днес се водят военни конфликти в Украйна, Нагорни Карабах, в Близки изток – Сирия, Израел, Палестина. Страдат хиляди хора, без дом и родина, скитници по света. Няма нищо по-страшно от това да загубиш своето отечество, родната земя, приятелите, роднините. Разбират го едва безкрайните върволици от мигранти, поели в своето скитничество към надеждата за по-добър и спокоен живот, към мечтаната „обетована земя“.

Ала бежанците по неволя никога не забравят своето минало, роден край, история, родина. Именно това е целта на настоящата изложба. Да пресъздаде техните мечти и въжделения, мъка и страдание пред широката аудитория с помощта на визуалното изкуство. Даниела Стойкова обединява творци от Украйна, Армения, Близкия изток, които  в онлайн изложбата „Без дом и родина, скитник по света“ разкриват тези свои емоции и преживявания. Тя съдържа...платна, пропити от експресията, цветовете, страданието и емпатията на участниците. Като в експозицията се включват, също така, и български любители на изобразителното изкуство, живеещи от дълги години в чужбина. 

Чрез творбите си българските емигранти се обръщат към спомените, към това, което им липсва: народните носии, фолклора, природата, архитектурните паметници. В картините им се усеща носталгията, тъгата по загубената родина и място, където си израснали. Съвсем неслучайно Ирина Мовчан споделя: „чувствах се като скитник по света, който не знае кога може да се върне у дома и дали този дом ще съществува. В моите картини има двоен смисъл – както за вътрешни духовни преживявания, така и за външни обстоятелства“. 

По подобен начин българските художници изпитват съпричастност колегите си от Украйна, като ужасът от войната рефлектира в техните платна. Типичен пример е Емилия Атанасова с творбите си „Украинска мадона“ и „Емигранти“, за които споделя:

„след бомбардировките над Мариупол сънувах тежък емоционален сън, свързан със скръбта и мъката на хората в Украйна и на другият ден нарисувах „Украинската Мадона“, която първо се казваше “Мадоната от Мариупол”. После дойдоха Буча и други градове и затова смених името й. “Емигранти“ пък е тежка за рисуване картина, не само заради размера, но и заради емоционалния аспект. Отне ми доста време“. А поредната участничка – украинка споделя, че рисува картини с цел да помогне на запазването на националните традиции, защото: „често е имало моменти в украинската история, когато са се опитвали да унищожат нашата свобода и независимост и много хора са загубили дома си и са били принудени да търсят ново място и да се адаптират към нов начин на живот. Но народните традиции са се запазили през вековете, въпреки всички трудни моменти в историята. Поредицата от творби „Украинска красота“ е почит към националните традиции, които са запазени и предавани от поколение на поколение“. Така изкуството обединява хилядите съдби на жертвите на войната, неразказани, но съпреживени. То обаче разкрива и една твърде тъжна и зловеща истина, за нас българите: няма нищо по-страшно от това да се скиташ сам по света, без дом и родина!

 

Изложбата „Без дом и родина, скитник по света“ продължава до 31 октомври 2023 г. и е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”. Тя е част от проекта „Арт пространство: Интерактивна платформа за любителско изкуство“, която подпомага любители творци от страната и чужбина, посредством онлайн изложби на доброволен и свободен принцип. Изложбата е реализирана с подкрепата на НФ „Култура”, по програма за любителско изкуство”.

Повече информация за „Арт пространство“ и още картини за стена може да видите тук

 

Участват творците: 

1. Инна Водяна

2. Ирина Мовчан

3. Калинка Колева

4. Христина Макичян

5. Анастасия Корниенко

6. Олена Матижева

7. Емилия Атанасова

8. Ваня Бартеншлагер

9. Анна Павлова

10. Татяна Глоба

11. Дали Арменикян

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

„Да пиеш по цял ден е много по-трудно, отколкото да си инжектираш хероин. Алкохолът е истинска отрова.“

Ейми Уайнхаус, английска певица, родена на 14 септември преди 43 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Защо сме толкова еднакви?

 

 Джон Ланчестър на пръв поглед не клейми социалните мрежи, но индиректно романът му е присъда над един свят, който позволява през чатботове да се крадат биографии и да се наказват невинни.

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона