СИЙКА ЛАПАЧКА

Балетната трупа на Старозагорската опера ще отбележи на 29 февруари от 19 ч. 96-та годишнина на българското професионално балетно изкуство със спектакъла на култовата танцова драма „Нестинарка" по музиката на Марин Големинов и хореографията на Маргарита Арнаудова.

В обичания и емблематичен танцов спектакъл зрителите ще видят в ролята на Демна примабалерината Анелия Димитрова, Ромина Славова  ще бъде Струна, Фиорди Лоха - Найден, Ивайло Янев – в ролята на Стареца, Марсело Молина - Кольо, солисти и ансамбъл  на многонационалната балетна трупа на Старозагорската опера. Впечатляваща съпътстваща програма ще обогати празничната вечер, която ще започне от фоайето на Старозагорската опера, където от 18.00 часа ще бъде открита изложба 115 години от рождението на Марин Големинов, а в залата на Операта ще бъде прожектиран документалния филм на Елисавета  Станчева и Ясен Харалампиев „НЕСТИНАРКА. ГОЛЯМАТА СРЕЩА НА МАРИН ГОЛЕМИНОВ И ЦАНКО ЛАВРЕНОВ".

Разказът в „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов" проследява историята на нестинарството у нас, разкрива обстоятелствата около написването на танцовата драма, както и вълненията около нейната премиера. Наследниците на Марин Големинов и Цанко Лавренов споделят неизвестни до момента факти около работата по постановката на "Нестинарка" от 1968 г., а три примабалерини, вживели се в образа на Демна пред годините - Вера Кирова, Силвия Томова и Анелия Димитрова - обогатяват историята със своите разкази и изящността на танца. След голямата среща на Цанко Лавренов и Марин Големинов, завесата продължава да се вдига и нестинарското хоро не спира да увлича в ритъма си новите поколения. Както казва самият Марин Големинов "Нестинарка" изгаря върху нестинарската жарава, за да възкръсне след това като феникс из пепелището."

Специални гости на събитието ще бъдат внучката на маестро Марин Големинов Лили Големинова и екипът на документалния филм в „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов" Елисавета  Станчева и Ясен Харалампиев.

 

ИСТОРИЯ

У нас „Копелия" е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство. Хореографията на тази първа„ Копелия" е дело на Анастас Петров (1899-1978), който изпълнява и ролята на Франц. Сванилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов – кметът. Декорите на спектакълът „Копелия" от 1928г. са дело на Александър Миленков, а костюмите – на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.

---

Първата публична изява на балета в Стара Загора е с премиерата на операта „Гергана" от Маестро Георги Атанасов през 1925 г., с която се създава оперната трупа в града. За целта учителят в Девическата гимназия Йосиф Стоилов подготвя осем ученички от девическото педагогическо училище. Близо две десетилетия по-късно, през 1943 г., Катя Л. Абаджиева подготвя танците в операта „Биляна" от Йоско Йосифов. Първият хореограф на трупата със специално образование е Анна Воробьова. Под нейно ръководство се поставят танците в „Продадена невеста", „Риголето", „Кармен". Първият самостоятелен балетен спектакъл „Куклената фея" от Байер (1949) е реализиран под нейно ръководство, а също и „Копелия" (1951).

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...