Иван Кирков и Дечко Узунов при изписването на таваните на фоайето и Зрителна зала в Народен театър „Иван Вазов“, 1976

------

Художникът Дечко Узунов (1899 - 1986) и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с многобройните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва редица проекти в различни направления, но от тях реализира само една част под формата на стенописи, мозайки и витражи. На 29 февруари, четвъртък от 18 ч. в столичната галерия-музей "Дечко Узунов" ще бъде открита изложбата: "Дечко Узунов. Светско монументално изкуство. 125 години от рождението на художника"

 "Събитието е част от партньорския проект „Дечко Узунов. 125 години от рождението на художника“, осъществен от Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, и Държавна агенция „Архиви“. То включва в себе си реализирането на редица изложби. Настоящата е една от тях, като също е и първа част от документалната експозиция „Дечко Узунов. Монументално изкуство“. В периода февруари – юни 2024 г. зрителите ще имат възможност да видят архивни снимки, проекти и творби, чрез които е направен опит да се създаде визуален разказ за това как протича развитието на Дечко Узунов в областта на светското монументално изкуство", разказват организаторите.

От края на 20-те до началото на 80-те години на ХХ в. Дечко Узунов създава, макар и не често, редица значими монументални произведения. До нас са достигнали над десет паметника, свидетелстващи за големия му художествен потенциал. В периода от второто до четвъртото десетилетие на миналия век той работи в редица частни домове, в които създава предимно стенописи.

През 30-те години художникът е поканен да оформи българския павилион на Международното изложение в Париж (1937) и прави стъклопис за заседателната зала на Българската народна банка (1939). В началото на следващото десетилетие той се занимава с фасадата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1941), като работи и стенопис за Съдебната палата в София (1942). През 50-те години на ХХ в. се създават малко монументални творби и в това отношение Узунов не е изключение, като той работи в колектив при оформянето на Софийската опера и балет (1954/5).

В шестото десетилетие на века Узунов изписва Българския културен институт във Варшава (1961), а у нас прави мозайка в Карлово (ок. 1965). През 70-те и 80-те години на ХХ в. работи в: Операта в Стара Загора (1971), Мавзолея на Георги Димитров (1974/5), Народния театър „Иван Вазов“ в София (1976), резиденция „Бояна“ (1979), хотел „Казанлък“ (1980), Националния дворец на културата (1981) и др.

Дечко Узунов пред фасадата на Министерство на вътрешните работи и народното здраве на ул. „6-ти септември“, 1941.

-------

 

Стенопис в апартамента на Пенка и Нейко Нейкови, 1928

„Никоя страна не може да се развива, ако гражданите й не са образовани.“

Нелсън Мандела, южноафрикански политик и борец за мир, роден на 18 юли преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...