На 17 май във Виена се откриват Виенските фестивални седмици и новият директор Мило Рау е подготвил много новости. Под негово ръководство на откриването ще бъде провъзгласена Свободната виенска република, отваряйки нова глава в дългата и разнообразна история на фестивала. Традиционното културно събитие, което ще продължи до 23 юни, ще премине по доста по-различен начин от предишните.

Популярният фестивал за съвременни изкуства, който за първи път поема швейцарският режисьор Мило Рау, обещава разнообразна програма и тази година. Изключително интересно ще бъде и откриването на 17 май на площада пред Виенското кметство, което ще бъде съпроводено от ефектни визуализации. Много артисти и активисти ще излязат на откриването, сред които нобеловата лауреатка Елфриде Йелинек, новата звезда на немскоезичната литература Ким де л'Хоризонт и руската феминистка пънк-рок група Пуси Райът. На събитието официално ще бъде обявена Свободната виенска република, която според Рау е артистична република на всички и за всички. Официалното откриване ще бъде излъчено от австрийската телевизия ORF 2 и германската 3sat. На следващия ден отварят врати Домът на републиката в Етнографския музей и Клубът на републиката във Фолкстеатър.

За цели пет седмици Виена ще се превърне в център на разговори и оживени дискусии за посткапиталистическото бъдеще, където ще се срещнат артисти, интелектуалци и различни движения от цял свят. Разнообразната програма включва участие на Елфриде Йелинек, унгарския режисьор Корнел Мундруцо, полската художничка и фотографка Агнешка Полска, бразилската писателка и режисьорка Кристиане Ятахи и много други. Близо 50 различни продукции и проекти ще бъдат представени в рамките на фестивала, а много от събитията са с участие на публиката и са безплатни за посещение.

Друга особеност на тазгодишното издание е Съветът на републиката, който се състои от 20 артисти, активисти, интелектуалци от цял свят и 80 жители на Виена. Съветът ще наблюдава критично целия фестивал и ще обсъжда бъдещето на политиката, културата и театъра, въпроса откъде идват парите за проекта и къде отиват, смисъла на бойкота, отношението на глобалния фестивал към устойчивите планове и много други теми. В края на фестивала Съветът на републиката ще представи подготвената от него така наречена Виенска декларация. Това е конституцията на новата република, която ще бъде валидна през следващите четири фестивални години.

Виенските фестивални седмици съществуват от 1927 г. В програмата им са включени театрални, балетни и оперни постановки, рок концерти, песенни рецитали, видеоинсталации, изложби.

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция