Норвежката опера "Нордфиорд" отмени турнето си в САЩ, съобщава трупата в своя уеб сайт.

Турнето, което е планирано още от 2023 г., няма да се проведе заради политиката на американските власти по отношение на безопасността и сигурността на пътниците.

В изявлението директорът на операта Кари Стендал Павелич пояснява:

„Тъжно е да отменим турнето, за което знаем, че щеше да предизвика голямо вълнение, радост и признание в норвежко-американската общност и щеше да бъде страхотно преживяване за цял живот за всички участници в него. Въпреки това безопасността и сигурността на всички членове на трупата са от първостепенно значение. Докато слушаме за невинни хора, които са били задържани по време на паспортния контрол, не е уместно да излагаме служителите на операта на подобна опасност“.

Турнето е отменено и заради темата на спектакъла – мюзикълът „Историята на Сол“ (Soga om Sol) от Ойстейн Вийк и Гисле Кверндок е на тема емиграцията.

„Когато и норвежкото, и американското правителство ни посъветваха да смекчим акцента върху миграцията днес, за да угодим на новата администрация, не е уместно да пътуваме“, казва ощ директорът на операта Кари Стендал Павелич.

Турнето трябваше мине през Ню Йорк и няколко града на щата Минесота. Операта Нордфиорд е поредният състав в сферата на класическата музика, който отменя пътуване до САЩ.

Преди десет дни прочутият пианист и диригент сър Андраш Шиф анулира всички свои участия в САЩ през сезона 2025/2026 г.

Според The Violin Channel Шиф е взел това решение в резултат на политическите сътресения, които се случват в „страната на свободните“.

„Поради неотдавнашните и безпрецедентни политически промени в Съединените щати се чувствам морално задължен да се откажа от всички ангажименти там за сезон 2025/2026 г.“, пише Шиф в изявление.

„Не е лесно да се вземе това решение. От 70-те години на миналия век насам Америка е много важна в живота ми, включително заради многото години, в които живях в Ню Йорк. Там съм имал стотици концерти и прекрасни преживявания с отлични оркестри и музиканти. Някои от най-близките ми приятели живеят в САЩ. Имам много неща, за които мога да бъда благодарен“, пише музикантът, носител на награда „Грами“ за своя запис на „Английски сюити“ на Бах. 

„Някои хора биха ми казали: „Просто млъкни и свири“. Не мога да го направя. Ние не живеем в кула от слонова кост, където изкуствата са недокоснати от обществото. Изкуството и политиката са неразделни. Затова като артисти трябва да реагираме на ужасите и несправедливостите на този свят“, пояснява Андраш Шиф, който отдавна критикува твърдия стил на управление на Виктор Орбан в родната си Унгария.

„Нима не сме научили нищо от хода на историята – например Европа през 30-те години на миналия век? Може би не. Да, американците избраха „нов шериф в града“. И това го е превърнало в съвсем различен „град“ – такъв, който някои от нас вече не желаят да посещават. Това вече не е задължително. Благодаря ви за приятелството и продължаващата подкрепа. Нека не губим надежда за по-добри времена“, завършва изявлението си пианистът, когото британската кралица Елизабет Втора удостои със звание "сър" през 2014 г..

В края на февруари известният германски цигулар Кристиан Тецлаф също отмени концертите си в САЩ заради „прегръдката на Тръмп с Русия“.

В интервю за „Ню Йорк таймс“ той каза: „Чувствам абсолютен гняв. Не мога да продължа с това вътрешно чувство. Не мога просто да отида и да изнеса турне с красиви концерти“.

Цигуларят добави, че се надява бойкотът му да изпрати послание и да започне разговор по темата.

„Плащам 32 процента данъци за всеки концерт, който изнасям в САЩ. В момента те отиват в един щат, който прави отчасти ужасни неща с тези пари“, поясни роденият в Хамбург музикант, носител на награда „Грамофон“ за камерна музика.

Политиката на Тръмп и личната му намеса в смяната на ръководството на културния център „Кенеди“ предизвика възмущението на много творци.

Рианън Гидънс, фолклорен музикант и композитор, отмени своя изява там на 11 май 2025 г.

„Датата беше запазена много преди сегашната администрация да промени програмната политика на институцията. Затова реших да преместя концерта в друга зала във Вашингтон, която е на осем минути път от Центъра „Кенеди“, пише Рианън Гидънс.

В началото на март стана ясно, че мегахитът на Бродуей – мюзикълът „Хамилтън“, също се отказа от плановете си да се представи в Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“ във Вашингтон. Екипът на представлението е взел това решение заради извършените от президента Доналд Тръмп промени в ръководството на арт институцията.

„Нашият спектакъл не може да участва и да бъде част от тази нова култура, която се налага на Центъра „Кенеди“, каза тогава продуцентът Джефри Селър в изявление, цитирано от Асошиейтед прес.

 

Източник: Васил Богданов, БТА

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция