ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Обновената градска художествена галерия в Русе се изпълни от голяма, ретроспективна експозиция на един от голям живописец, представяща 98 картини и още 150 рисунки!

Повече от четири десетилетия Стефан Кацаров участва активно в художествения живот на Русе и България. Роден в София през 1937 г., завършил Художествената академия през 1967 г., не след дълго той се установява завинаги в дунавската ни столица. По това време най-европейският български град вече се е утвърдил като  един от водещите културни центрове на страната, със силно присъствие на пластичните изкуства.

Близо две десетилетия Кацаров е уредник и директор на Русенската общинска галерия, за утвърждаването и обогатяването на която има безспорен принос. В края на 60-те и началото на 70-те години, по време на т.нар. „размразяване”, започнало в Москва, силната русенска група се отделя от общите насоки в живописта с предпочитанието си към камерните жанрове – натюрморта, портрета и особено пейзажа. Лирик по нагласа, още в началото на творческите си път Стефан Кацаров се насочва към пейзажа – намира го за по-подходящ жанр за изразяване на собствените си чувства и преживявания, отколкото фигуралната композиция или портрета. Работи и в областта на натюрморта, но предпочитанията му са към природните сюжети от дунавските и морските брегове, хълмовете, нивите и лозята от различни региони на България и особено от Русенския край.

Повече от четиридесет години той обикаля страната – от север на юг и особено Русенския регион, поречието на реките Янтра и Русенски Лом (забележителни по своята красота!), където намира своето вдъхновение. Избира сюжетите си направо от тихи и понякога недостъпни места – някой забравен сред храсталаците хълм, в който е събрана цялата свежест на природата ни, дъха на тревите, на полските цветя, на нагорещената от силните лъчи на слънцето земя. В тези прекрасни, поетични пейзажи винаги има и премного небе, светлина, необятни простори. В тях си дават среща импресията и абстракцията (неговото поколение се зареждаше от тези две течения!), които привличат със своята понятност и ни отвеждат отвъд зримото. А това е вече качество на истинската живопис. В своите картини, изпълнени с масло, темпер, Стефан Кацаров не иска да ни среща с един или друг природен мотив. За него мотивът е само повод. Главната му цел (която, за щастие, постига!) е да открие и запечата онзи необясним, неочакван поетичен миг, който е открил при това свое сливане със състоянието на природата. До истински пантеизъм!

        

Немалка част от творбите му, повече от  които представя сега в елитната русенска галерия „Приятели” по покана на галеристката Еслица Попова, са изпълнени с класическата яйчна темпера и гваш – любимата му техника, която, без съмнение, е овладял майсторски. Но има и много работи и в натура „ала прима”, с масло, а също и с акварелни бои, с въглен и молив.Бих казал, че творбите на Стефан Кацаров са израз на трайни душевни състояния, преживени дълбоко, искрено от един поет на пейзажа!

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 118 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

На финалната права

 

Като скъпа и майсторски направена забава „Възмездие“ си струва четиристотинте милиона долара, похарчени за реализацията му...

 

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева