Едно безценно писмо, описващо как четиригодишният Моцарт композира първия си концерт, се оказа сред 12-те нови съкровища, които Международната фондация „Моцартеум“ в Залцбург получи като дарение от семейство колекционери в Кьолн, съобщи БТА, цитирайки ДПА.

В този документ, потънал в архивите на XVIII век, семеен приятел рисува незабравима картина: малкият Волфганг, едва достигнал ръба на масата, несигурно топи перото в мастилницата и записва тактове от концерт за пиано. Баща му – Леополд, се навежда над нотите, чете ги внимателно и се разплаква. Такава е силата на гения, проявил се още преди детето да е проговорило напълно.

„Не можехме да си позволим да купим тази колекция“, признава Улрих Лайзингер, академичен директор на „Моцартеума“. „Затова дарението е повече от жест – това е исторически подарък.“

Става дума за колекцията на Ханс Йоахим Егерс – вирусолог, който през 30 години търпеливо е издирвал писма, документи и редки материали, за да сглоби най-значимата частна сбирка, посветена на Моцарт, в Германия. След смъртта му през 2016 г. наследниците изпълняват желанието му: всичко да отиде в Залцбург.

Сред новите находки има и друго писмо – този път написано от самия Моцарт, в което композиторът признава финансовите си терзания. „Сега не мога да платя дори половината от сумата! Моля Ви, за Бога, помогнете ми да не загубя честта и доброто си име!“, моли той свой покровител на 15 февруари 1783 г. Думите му напомнят за една често пренебрегвана страна от живота на музикалния гений: славата му не винаги е вървяла ръка за ръка със стабилни доходи.

Днес „Моцартеум“ притежава най-богатата колекция от оригинални документи, свързани с Моцарт – над половината от всички известни материали, сред които около 200 писма, написани от самия композитор. Новите документи вече са изложени в родния му дом в Залцбург, където ще останат до 1 февруари – в града, който през 1756 г. даде на света един от най-великите творци на класическата епоха.

Любопитен детайл: само преди година друго писмо на Моцарт от 1783 г. беше продадено на онлайн търг за 440 000 евро – доказателство, че геният му продължава да вълнува не само музикалния свят, но и колекционерите на артефакти.

ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ е австрийски композитор от класическия период и един от най-влиятелните музикални гении в световната история. Роден е на 27 януари 1756 г. в Залцбург в музикално семейство. Проявява изключителен талант още като малко дете, композирайки и свирейки пред европейските дворове.

Моцарт е автор на над 600 произведения – симфонии, концерти, камерна музика, опери и църковни творби. Сред шедьоврите му са оперите „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, както и Реквиемът, останал незавършен при смъртта му.

Умира едва на 35 години, но оставя наследство, което оформя развитието на европейската музика и до днес го поставя сред най-великите композитори на всички времена.

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...