През 2026 година светът на класическата музика ще отбележи поредица от значими годишнини, сред които юбилеите на Волфганг Амадеус Моцарт, Мануел де Файя и Карл Мария фон Вебер, отбелязва БТА.

На 27 януари 2026 г. се навършват 270 години от рождението на Моцарт (1756–1791). Годишнината ще бъде отбелязана с множество събития по целия свят, като централният акцент ще бъде т.нар. Моцартова седмица в Залцбург, която ще се проведе от 22 януари до 1 февруари 2026 г.

„Събитието отбелязва двоен юбилей, тъй като това ще бъде 70-ото издание на Моцартовата седмица“, отбелязва артистичният директор на Международната фондация „Моцартеум“ Роландо Вийязон в интервю за сайта на организацията.

В родния град на композитора ще бъде представена нова продукция на една от най-популярните му опери – „Вълшебната флейта“. Режисурата е поверена на Роландо Вийязон, а оркестър „Моцартеум“ – Залцбург ще бъде дирижиран от Роберто Гонсалес-Монхас.

Програмата на Моцартовата седмица включва 70 събития – симфонични и камерни концерти, четения, разговори с артисти, викторина в пъб, куклен театър с музика на живо, както и прожекция на La Mort de Mozart (1909) – най-ранният филм за композитора, посветен на последните му дни и работата върху „Реквием“.

Публиката ще може да види и първите звукови филми за Моцарт, създадени от Лоте Райнигер – Ten Minutes of Mozart (1930) и Papageno (1935).

В България засега са планирани два концерта, посветени на годишнината, и двата в зала „България“. На 24 януари ще се състои концертът „Настоящето представя бъдещето“, а на 27 януари 2026 г. ще се изяви мецосопраното Мария Радоева заедно с филхармоничен духов квинтет и Quarto квартет.

На 23 ноември се навършват 150 години от рождението на испанския композитор Мануел де Файя (1876–1946). В Испания вече се подготвят концерти, семинари, изложби и други културни прояви, посветени на неговия творчески и личен път, с особен фокус върху периодите му в Гранада и Париж.

В Барселона през годината е планирана поредица от шест концерта, посветени на автора на „Нощи в градините на Испания“, „Астуриана“ и балетите „Любовна магия“ и „Тривърхата шапка“. Композиторът ще бъде почетен и по време на фестивала „Равел“, който ще се проведе от 18 август до 5 септември в Страната на баските.

На 5 юни 2026 г. се навършват 200 години от смъртта на Карл Мария фон Вебер (1786–1826), който напуска този свят едва на 39-годишна възраст. На 23 юни в Берлин Германската филхармонична академия и Саксонският камерен хор ще изпълнят Симфония №2 на Вебер в рамките на юбилейна концертна серия.

През първата половина на годината в музея на Националната библиотека в Берлин ще бъдат изложени оригинални ръкописи на композитора, включително партитури на Втората симфония и документи, свързани с оперите „Оберон“ и „Вълшебният стрелец“. На 29 и 30 май в Дрезден ще се проведе и специализиран симпозиум, посветен на стила и влиянието на Вебер.

На 19 февруари музикалният свят ще отбележи 100-годишнината на унгарския композитор Дьорд Куртаг – смятан за последния жив представител на следвоенния авангард. Според Grove Music Online, неговото творчество е повлияно от Бела Барток, Антон Веберн и, в по-малка степен, от Игор Стравински. След промените в Източна Европа Куртаг живее в Германия, Нидерландия и Франция, а през 2015 г., поради напредналата си възраст, се завръща в Унгария.

На 18 април се навършват 90 години от смъртта на италианския композитор Оторино Респиги (1879–1936). Кулминацията на честванията ще бъде фестивалът „Респиги“ в Болоня, който се провежда ежегодно от 2022 г. Симфоничните поеми „Римски фонтани“ и „Римски пинии“ ще звучат в концертни зали из цяла Италия, като Симфоничният оркестър на RAI в Торино вече ги е включил в програмата си за януари 2026 г.

На 12 януари се отбелязват 150 години от рождението на Ермано Волф-Ферари (1876–1948). Във Венеция годишнината бе почетена още на 1 януари с изпълнение на негови произведения в новогодишния концерт на театър „Ла Фениче“. Композиторът е известен със своите комични опери по пиеси на Карло Голдони, сред които „Тайната на Сузана“, „Четиримата грубияни“ и „Украшението на Мадоната“.

На 29 декември ще бъде отбелязана 150-ата годишнина от рождението на великия виолончелист Пабло Казалс (1876–1973). В Испания този ден е известен като Ден на Казалс и е признат за Международен ден на виолончелото. Чествания са планирани и през юни в Барселона, която на 16 юни го е обявила за свой почетен гражданин. Фестивалът в Прад, основан от Казалс през 1950 г., ще бъде сред основните центрове на юбилейните прояви.

На 4 декември се навършват 50 години от смъртта на английския композитор Бенджамин Бритън (1913–1976). Творил във всички основни жанрове, той е смятан за най-значимия британски композитор след Хенри Пърсел. „Вариации по тема на Пърсел“ и операта „Питър Граймс“, създадени през 1945 г., му носят световно признание.

На 16 март се навършват 290 години от смъртта на бароковия композитор Джовани Батиста Перголези (1710–1763), чийто „Стабат Матер“ остава сред най-изпълняваните произведения в жанра.

На 27 януари се отбелязват и 125 години от смъртта на Джузепе Верди (1813–1901). Макар годишнината да не е кръгла и да съвпада с юбилея на Моцарт, тя напомня, че заради огромното значение на Верди за оперното изкуство може да се каже, че всяка година е „година на Верди“.

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...