Българската актриса и емблематичен глас на поколения деца Слава Рачева е починала, оставяйки след себе си изключително културно наследство, съобщи във фейсбук Съюзът на артистите в България. С нейната кончина си отива цяла епоха, свързана с магията на кукления театър, топлината на детските приказки и онзи незабравим глас, който десетилетия наред пожелаваше „Лека нощ“ на малките зрители и слушатели.

Рачева е родена през 1938 г. в София и още от ранна възраст поема по пътя на изкуството, започвайки с участие в Хора на софийските девойки. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, но истинското ѝ призвание остава кукленият театър и работата с детската публика.

Животът й е тясно свързан със Столичен куклен театър, където създава десетки запомнящи се образи. Сред тях се открояват роли като Макс, Мечо Пух и Бабата от „Рибарят и златната рибка“. Общо над 80 сценични превъплъщения бележат дългогодишната ѝ кариера.

През 1961 г. тя създава един от най-обичаните образи в българската детска култура – Педя човек - лакът брада. С този персонаж Рачева влиза в домовете на хиляди семейства и се превръща в символ на телевизионните приказки, възпитали поколения българи.

Освен на сцената, нейният глас остава разпознаваем и в радиото, дублажа и множество грамофонни записи. В годините между 1992 и 1997 г. тя застава начело на Столичен куклен театър като директор, ръководейки институцията в труден преходен период.

За своя принос към българската култура Слава Рачева е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие – едно от най-високите държавни отличия.

С кончината й българската култура губи не само голяма актриса, но и човек, посветил живота си на децата и на изкуството да разказва истории.

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...