ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-БГ

Чест е за дунавската ни столица, че „Мартенски музикални дни“ е първият български фестивал, приет в Световната асоциация на фестивалите. Създаден през март 1961 г. от незабравимия ни музикант и градител Илия Темков, още с първите си издания той се утвърждава като един от най-сериозните форуми за класическа музика у нас. При това – със силна репертоарна стратегия.

През годините в Русе гостуват редица големи оркестри, камерни и хорови състави, солисти и диригенти от Европа и света. Много значими музикални творби от класиката, както и нови опуси на български автори, звучат за първи път у нас именно тук. Неслучайно фестивалът е носител на почетното звание на Европейската фестивална асоциация „Европейски фестивал“.

Програмата на юбилейното 65-о издание предлага на многобройната си публика изключително разнообразие от концерти, както и вълнуващи 16 срещи с известни музиканти от 11 държави, част от които дебютират на българската фестивална сцена.

Още с откриването програмата постави силен репертоарен и артистичен акцент – с Втория концерт за пиано от Рахманинов със солист Люка Дебарг (Франция) и финалната сцена от операта „Капричио“ на Рихард Щраус в стилната интерпретация на българското сопрано Красимира Стоянова – една от най-добрите изпълнителки на този репертоар днес.

Основен участник в този впечатляващ старт беше уникалният Русенски фестивален оркестър – без аналог в страната и региона. Вече 15 години той привлича към родния град бивши и настоящи възпитаници на Русенското училище по изкуствата, които живеят и работят по целия свят.

Сред ексклузивните имена в програмата се открояват световноизвестните струнни квартети „Казалс“ (Испания) и „Йерусалим“ (Израел), които впечатлиха с интерпретации на Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Яначек. Участваха още българският струнен квартет „Фрош“ с произведения на Бокерини, Албенис и Пиацола, саксофонният квартет „Сигнум“, пианистът Гиорги Гигашвили, както и вокалният ансамбъл от Лондон „Voces8“, известен със своя кристален звук.

В програмата бяха включени и световно признати артисти като Лукас Дебарг, Гиорги Гигашвили, Юлиан Щекел, Мигел Трапага Санчес, Светлин Русев, Лия Петрова и Виви Василева.

Освен фестивалния оркестър, в афиша присъстваха още четири първокласни състава: Софийската филхармония с „Шехерезада“ от Римски-Корсаков, Варненската филхармония с диригент Павел Балев – музикант от световна класа, както и Русенската филхармония с младия и обещаващ диригент Димитър Косев.

Впечатляващо беше участието на Румънския национален оркестър под диригентството на Кристиан Мандял. Публиката аплодира бурно своя любимец Светлин Русев и неговия партньор – румънския виолончелист Юлиан Щекел, който гостува за първи път у нас, след изпълнението на Концерта за цигулка и виолончело от Йоханес Брамс.

За това издание Русенската опера, която наскоро отбеляза своята 75-годишнина, представи нова постановка на шедьовъра на Пучини „Мадам Бътерфлай“ под музикалното ръководство на Григор Паликаров. Особено интересно е, че сценографията (декори и костюми) представлява точна възстановка на постановката от 1956 г., когато е открита новата оперна сграда в Русе.

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...