Васил Михайлов е сред най-ярките и разпознаваеми имена в българското театрално и киноизкуство — актьор с внушително сценично присъствие, дълбок глас и неподражаема харизма, които го превръщат в емблема на силния, волеви мъжки образ.

Роден е на 6 април 1938 г. в София. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), където получава солидна професионална подготовка, оформила го като актьор с класическа школа и висока сценична култура. Още в началото на кариерата си се насочва към театъра — пространството, в което най-пълно разгръща своя талант.

Дълги години е сред водещите актьори на Народен театър „Иван Вазов“, където създава запомнящи се роли от българската и световната драматургия. Сред тях се открояват образи от Уилям Шекспир, Иван Вазов и Максим Горки — роли, в които Михайлов съчетава сила, психологическа дълбочина и вътрешна драматичност.

За широката публика той остава особено популярен с участието си в култовия телевизионен сериал Капитан Петко войвода, където изгражда образ с внушителен героичен заряд, превърнал се в част от националната културна памет. Участва и в редица български филми, в които често пресъздава силни, авторитетни и понякога противоречиви персонажи.

Характерно за актьорската му природа е умението да внушава власт, достойнство и вътрешна устойчивост, без да губи човешката уязвимост на своите герои. Неговият сценичен и екранен образ често носи морална тежест и усещане за историческа значимост.

Пез годините Васил Михайлов получава множество отличия за своя принос към българската култура и изкуство. Той е не просто актьор, а институция — артист, чието присъствие бележи цяла епоха в българския театър и кино.

Неговото творчество остава пример за професионализъм, отдаденост и вярност към сцената — качества, които го нареждат сред големите майстори на българското актьорско изкуство.

 

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ ЗА ТЕАТЪРА

„Театърът е място за истина. Там не можеш да излъжеш.“

„Актьорът трябва да бъде честен - иначе публиката веднага усеща фалша.“

„Ролята не се играе - тя се преживява.“

„Най-трудно е да бъдеш прост и ясен на сцената.“

„Публиката не идва да гледа теб - идва да види себе си.“

 

(S)

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...