Д-р ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“

На 24 април 2026 г. в Залата на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ се състоя прослушване за участие в майсторския клас на прочутия български баритон Владимир Стоянов, на което Маестрото селектира шестнадесет певци. Сред избраниците имаше български и китайски студенти, с които работи интензивно в продължение на четири дни, преминали с огромни емоции и вълнение.

Международната кариера на Владимир Стоянов го отвежда на едни от най-престижните оперни сцени в света – сред тях са „Метрополитън опера“ в Ню Йорк и Миланската „Ла Скала“, „Сан Карло“ в Неапол, Виенската Щатсопер, Ковънт Гардън – Лондон, Парижката „Гранд опера“, Театър „Лисео“ – Барселона, Арена ди Верона, в Берлин, Мадрид, Токио, Москва, Сан Франциско, Лос Анджелис и други, където се среща и работи с едни от най-големите съвременни диригенти като Зубин Мета, Сейджи Озава, Рикардо Мути, Даниел Орен, Маурицио Бенини, пее в постановки на най-прочути оперни режисьори като Дзефирели, Робърт Карсен, Уго де Ана, Джорджо Корсети и др. Още от първото десетилетие на XXI век се утвърждава като един от водещите „вердиеви баритони“ в международен план, което определя и високия му изпълнителски статус. За изключителния си принос към творчеството на Верди, през 2019 г. е удостоен с много престижното отличие „Cavaliere di Verdi“. Сред емблематичните му роли в опери на великия италианец се открояват Риголето, Жорж Жермон, граф ди Луна, Макбет, Симон Боканегра, Яго, Набуко и др.

Още преди да започне курсът, маестро Стоянов ни сподели, че ще се постарае да отдели време и внимание на всеки. Така и се случи. Той щедро даряваше от времето си на участниците и по никакъв начин не ги стресира. Напротив, насърчаваше ги, отдаваше им енергия и положителни емоции, с което ги подкрепяше по време на изпълненията. Това приятелско и земно отношение към всички участници направи силно впечатление, също както и вниманието, което певецът отделяше на всеки един от тях, съобразявайки се със степента на развитието им. Огънят на изкуството в него гореше ярко и това личеше във всяка негова мимика, лицеизраз и изискване към младите певци.

Владимир Стоянов преценяваше към какви изисквания трябва да се насочи. В процеса на работа с лекота намираше пътя, по който да ги стимулира и да бъдат спокойни, за да дадат най-доброто от себе си, а и той да е максимално полезен.

Маестрото имаше определени изисквания за фразиране, легато, като същевременно показваше, запявайки еднакво красиво, независимо дали арията беше за баритон, сопран, мецосопран или тенор. Винаги намираше точния момент, в който да спре певеца, да му даде насока или съвет относно дишането, опората и звукоизвличането в пеенето им. При работата с китайските студенти много време, разбира се, се отделяше на текста, тъй като те имат сериозни затруднения в произнасянето му, както и в разбирането на съдържанието и случващото се в произведенията, които изпълняваха. Певецът отдели достатъчно време и за разясняване на различните образи и детайли в интерпретацията, както и на драматургичните им особености. 

Всяко  негово запяване силно стимулираше певците, при което всички в залата се вълнуваха от изключителна му фраза и белкантово пеене и веднага след това се стараеха да се доближат до показаната звучност. Убедена съм, че за младите формиращи се певци това бе огромен шанс да се докоснат до забележителното вокално и интерпретационно изкуство на Маестрото.

В тези дни на сътрудничество – като корепетитор на майсторския клас, и аз почувствах силата и въздействието на този изключителен певец, можах да почерпя от извора още знание за белкантовото пеене, за детайли в изработването на някои прочути откъси от опери на Росини, Верди, Пучини, Леонкавало, Маскани, Чилеа, Гуно и Чайковски.

Специални поздравления за проф. д-р Елена Каралийска, чиито студент в НМА е бил Владимир Стоянов. Като инициатор и ръководител на проекта, тя бе подготвила прецизен график за работа в дните, което допринесе за спокойното протичане на курса. По време на майсторския клас имаше и слушатели, които споделиха, че се чувстват обогатени и са натрупали ценни знания. Контактът с личности като Владимир Стоянов е фундаментален за формиране на вкуса и критерия на младите студенти, поели по нелекия път на оперното изкуство.

След тези интензивни дни, в Голямата зала на Музикалната академия започнаха репетиции с оркестър под диригентството на проф. д-р Деян Павлов за празничен гала концерт с оркестър “Симфониета” София”, който се състоя на 29 април в Централния военен клуб. Това беше голям шанс за участниците в курса, които се постараха и имаха възможност  да покажат знанията и мотивацията,  натрупани по време на работата с Маестро Стоянов.

Концертът мина тържествено, залата беше препълнена с колеги, студенти, гости, почитатели на оперното изкуство. Изненадата на вечерта беше  дуета от първо действие на операта „Риголето“, който Маестрото изпълни с Пламена Гиргинова участничка в майсторския клас - жест, който  възхити публиката.

Щастлив факт е, че въпреки интензивния си творчески график, Владимир Стоянов отдели от ценното си време, за да сподели своя опит в организирания от Вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ майсторски клас. Подобни събития са празник за всички студенти, преподаватели и почитатели и очакваме нови творчески срещи и преживявания с неговото изкуство.

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...