Софийската градска художествена галерия представя изложбата „Случаят Петър Дачев“, посветена на 130-годишнината от рождението на художника. Експозицията ще бъде открита на 23 юни от 18:00 часа и ще остане достъпна за посетители до 30 август 2026 г., съобщиха организаторите. Куратори на проекта са Любен Домозетски и Иво Милев.

Изложбата е поредният изследователски проект на СГХГ, насочен към преосмисляне на утвърдени исторически представи и към възстановяване на по-пълната картина на българското изкуство между двете световни войни. В центъра на вниманието е Петър Дачев – художник, чието творчество остава сравнително непознато, въпреки че отразява важни художествени и културни процеси от първата половина на ХХ век.

Експозицията събира над 200 произведения и проследява различни аспекти от творческата и житейската биография на автора. Сред акцентите са творби от неговата самостоятелна изложба през 1924 г., която привлича вниманието на критиката и представя художник с ясно заявен интерес към модерните пластически търсения в европейското изкуство.

Специално място е отделено и на периода, в който Петър Дачев живее и работи в Истанбул. Близо десетгодишният му престой в турския мегаполис вдъхновява една от най-мащабните тематични групи в неговото творчество. Картини с улици, пристанища, пазари, архитектурни панорами и човешки фигури разкриват динамиката и многообразието на града, видени през погледа на художника.

„Случаят Петър Дачев“ поставя въпроси за границите на българския модернизъм, за културните маршрути на художниците от първата половина на ХХ век и за начините, по които се изгражда историческата памет за изкуството.

Значителна част от произведенията са предоставени от Регионалния исторически музей в Добрич – институцията, която съхранява най-богатата колекция от творби на Петър Дачев. Благодарение на това партньорство изложбата предлага най-пълното до момента представяне на художника и различните посоки в неговото творчество.

Проектът е съпътстван от каталог с изследвания на кураторите, текст на Ани Венкова за биографията на художника и публикация на Кремена Митева, посветена на архивното наследство на автора. Дизайнът на изложбата и изданието е дело на Тодор Манолев, а асистент на проекта е Николета Гологанова.

ПЕТЪР ДАЧЕВ (14 юни 1896, Котел – 7 октомври 1967 София) е български художник, илюстратор, публицист и художествен критик. Детските му години преминават в Добрич, а през 1915 г. постъпва в Държавното рисувално училище в София. През 1924 г. открива първата си самостоятелна изложба, която го нарежда сред интересните представители на българския модернизъм от междувоенния период. Скоро след това заминава за Истанбул, където прекарва близо десетилетие и създава значителна част от своето творчество, вдъхновено от живота, архитектурата и атмосферата на града.

Освен като художник, Дачев се изявява и като автор на статии, критически текстове и книги. Сред най-известните му публикации са „Непознатият Цариград“ (1943), както и монографии за Оноре Домие и Екатерина Савова-Ненова. Днес най-богатата колекция от негови произведения и архивни материали се съхранява в Регионалния исторически музей в Добрич, който притежава хиляди негови картини, рисунки, скици, документи и ръкописи. Творчеството му продължава да предизвиква интерес със своята модернистична чувствителност, космополитен поглед и своеобразен визуален разказ за България и Ориента през първата половина на ХХ век.

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.