Летният фестивал „Опера на площада“, организиран от Софийската опера и балет пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, ще завърши своето издание за 2026 г. на 9 август с гала спектакъл на операта „Турандот“ от Джакомо Пучини под диригентството на маестро Даниел Орен.

Представлението е посветено на 100-годишнината от световната премиера на творбата, състояла се през 1926 г. в миланския театър „Ла Скала“, както и на 85 години от рождението на Гена Димитрова – легендарната българска оперна певица, останала в историята като една от най-великите изпълнителки на ролята на Турандот.

В главните роли на 9 август ще излязат международно признати солисти – Екатерина Семенчук (Турандот), Хорхе де Леон (Калаф) и Каролина Лопес Морено (Лиу). В спектакъла участват още българските певци Светозар Рангелов, Атанас Младенов и други солисти, както и оркестърът, хорът и балетът на Софийската опера и балет.

Очаква се финалната вечер да бъде сред най-значимите събития в летния културен календар на София.

Тазгодишното издание на фестивала се проведе от 9 юли до 9 август и предложи общо 12 спектакъла. Сред акцентите бяха премиерата на открито на „Селска чест“ от Пиетро Маскани и „Палячи“ от Руджеро Леонкавало в режисура на Пламен Карталов, както и постановките на „Рилският пустинник“ от Кирил Попов и мюзикъла „Mamma Mia!“.

„Опера на площада“ е част от мрежата летни фестивални сцени на открито, създадени по идея на Карталов. Сред тях са „Сцена на вековете“ на крепостта Царевец във Велико Търново, „Опера на върховете“ при Белоградчишките скали, „Крепост на вековете – Баба Вида“, „Музи на водата“ на Панчаревското езеро и „Портал на два свята“ в късноантичната крепост „Цари Мали град“.

 

„Турандот“ – от последния шедьовър на Пучини до световните сцени

„Турандот“ е последната опера на Джакомо Пучини и едно от най-впечатляващите произведения в световния оперен репертоар. Композиторът започва работа по нея през 1920 г., вдъхновен от едноименната приказна пиеса на Карло Гоци. Пучини обаче не успява да завърши партитурата – умира на 29 ноември 1924 г., оставяйки недописан финала на операта.

По молба на издателя Джулио Рикорди завършекът е написан от композитора Франко Алфано по скиците на Пучини. Световната премиера се състои на 25 април 1926 г. в театър „Ла Скала“ в Милано под диригентството на Артуро Тосканини. На историческата премиера диригентът прекъсва спектакъла след последните тактове, написани от Пучини, обръща се към публиката с думите: „Тук завършва творбата на маестрото“ и не изпълнява финала на Алфано. От следващите представления операта вече звучи в завършения си вид.

Още с появата си „Турандот“ се превръща в едно от най-мащабните произведения в оперната литература. Богатата оркестрация, впечатляващите хорови сцени и виртуозните вокални партии я правят истинско изпитание за изпълнителите. Арията „Nessun dorma“ се превръща в една от най-разпознаваемите оперни мелодии в света, особено след изпълненията на Лучано Павароти.

През десетилетията ролята на принцеса Турандот е свързана с най-големите драматични сопрани на XX и XXI век, сред които Биргит Нилсон, Ева Мартон, Гена Димитрова, Мария Гулегина и Нина Стеме. Българската прима Гена Димитрова е призната за една от емблематичните интерпретаторки на ролята и триумфира с нея на сцените на „Ла Скала“, Метрополитън опера, Виенската държавна опера, Арена ди Верона и много други водещи театри.

Днес, сто години след премиерата си, „Турандот“ продължава да бъде сред най-поставяните опери в света. Нейната впечатляваща музика, драматизъм и зрелищност я превръщат в предпочитано заглавие за големи оперни театри и фестивални сцени на открито, а юбилеят през 2026 г. е отбелязан с редица специални постановки и гала спектакли по света.

 

Българската следа в историята на „Турандот“

Особено място в световната история на „Турандот“ заема България чрез изкуството на Гена Димитрова. От края на 70-те години тя се утвърждава като една от най-великите интерпретаторки на ролята, а критиката често я нарича „Турандот на века“. Със своя мощен драматичен сопран и изключително сценично присъствие българската прима покорява най-престижните оперни театри – „Ла Скала“ в Милано, Метрополитън опера в Ню Йорк, Виенската държавна опера, Арена ди Верона, Ковънт Гардън в Лондон, Дойче опер в Берлин и много други. Нейното изпълнение на принцеса Турандот остава еталон за поколения оперни певци и ценители.

Софийската опера и балет също има значим принос към сценичната история на произведението. През 1995 г. директорът Пламен Карталов поставя нова продукция на „Турандот“ като българо-гръцка копродукция, създадена специално за завръщането на Гена Димитрова на сцената на Софийската опера. Спектакълът се превръща в едно от най-запомнящите се оперни събития в България през 90-те години и поставя началото на дългогодишния сценичен живот на постановката.

Три десетилетия по-късно режисьорската концепция на Пламен Карталов продължава да живее, като е обновена и развита с участието на световноизвестни солисти и диригенти. 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.