Само дни преди световната премиера на новия Троен концерт на Гвилим Симкок британският вестник The Guardian посвещава специален материал на произведението, което на 10 септември ще прозвучи и в зала „България“. Изданието го определя като „вдъхновяващо, лирично и с гръмък финал“ и разказва историята зад необичайната среща между виолончелиста Шеку Кане-Мейсън, саксофонистката Джес Гилъм и валдхорниста Бен Голдшайдър.

Тримата музиканти се срещат като финалисти в конкурса BBC Young Musician през 2016 г. Шеку Кане-Мейсън печели голямата награда, а Джес Гилъм и Бен Голдшайдър – своите инструментални категории. Десет години по-късно и тримата са сред най-ярките представители на новото поколение класически музиканти.

Идеята да отбележат годишнината от конкурса първоначално е свързана с камерно турне. Тя обаче прераства в мащабна международна поръчка към номинирания за Mercury Prize композитор и джаз пианист Гвилим Симкок. Така се ражда Концертът за сопран саксофон, валдхорна и виолончело – съвместна поръчка на BBC, City of Birmingham Symphony Orchestra, Antwerp Symphony Orchestra и Софийската филхармония.

Пред The Guardian Джес Гилъм определя музиката като уникална:

„Очарована съм от тембровите цветове, които ще разкрием. Надявам се да създадем звук, който да накара хората да се запитат: „Какъв инструмент е това?“

Музиката на Гвилим Симкок свободно преминава между класическата традиция и джаза. През 2006 г. той става първият джаз изпълнител, включен в програмата New Generation Artists на BBC, а днес е сред най-разпознаваемите британски автори, които изграждат мост между двата музикални свята.

„Това е много празнично произведение“, разказва Бен Голдшайдър. Концертът започва с ярки, вдъхновяващи фанфари и носи силното влияние на джазовата хармония. Втората част е дълбоко лирична и е посветена на бащата на Симкок, който умира, докато композиторът работи върху творбата. Финалът е виртуозен и изпълнен с музикални фойерверки, а кулминацията е мащабна каденца, в която тримата солисти остават сами в продължителен музикален диалог.

За Шеку Кане-Мейсън именно възможността за музикален разговор между солистите е най-силната страна на необичайния формат:

„Има толкова много възможности за различни видове музикални разговори – между самите солисти, но и между тях и отделните музиканти от оркестъра.“

Джес Гилъм допълва, че срещата на три толкова различни инструмента ще бъде истинско предизвикателство: лък срещу тръстикова пластинка, различни начини на артикулация и различно усещане за ритъм. „Ще трябва да влезем в груува!“, казва тя пред британското издание.

Самият Гвилим Симкок също ще бъде на сцената. Той ще седне на пианото сред оркестъра и ще изпълни солова импровизация, включена в творбата.

Световната премиера на концерта ще се състои на 6 септември в рамките на BBC Proms. Само четири дни по-късно – на 10 септември – Шеку Кане-Мейсън, Джес Гилъм и Бен Голдшайдър ще представят произведението със Софийската филхармония в зала „България“.

Така София се нарежда непосредствено след Лондон сред първите сцени в света, на които ще прозвучи една от най-очакваните нови творби на сезона.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.