До

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 43-тото НАРОДНОТО СЪРАНИЕ

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

До

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

БОЙКО БОРИСОВ

 

 ПРИЗИВ-ПЕТИЦИЯ:РАШИДОВ ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА

 - След като с т.тар.  театрална “реформа“ , чрез механизмите и философията й, Рашидов принуди българските държавни театри от културни институции, изграждани в годините   с цел да произвеждат художествена продукция, да се превърнат масово в търговски предприятия, произвеждащи и продаващи „продукт“ със съмнително качество, само за да могат да оцелеят финансово, (но какъв е смисъла на подобно „оцеляване“ когато то обезсмисля дейността им ?);

 -След като с  безогледните съкращения на щатовете в симфоничните оркестри, Рашидов практически унищожи голяма част от филхармониите, а по този начин лиши от достъп до жива класическа музика  огромна част от българското население;

-След като умело успя в дирижираната от него и сътрудниците му „политика“ да противопостави една срещу друга отделни групи от съзидатели на българска духовност и култура;

 - Сега , отново с административния лост на „съкращения“ доразрушава Националния институт за паметниците на културата, Националната библиотека, музейното дело в България, призвани да съхраняват Националната памет; 

е очевидно, че Министър Вежди РАШИДОВ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И ЦЕЛЕУСТРЕМЕНО ЕРОЗИРА  КУЛТУРАТА НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ И ОБСЛУЖВА ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ.

ТОВА МУ ПОВЕДЕНИЕ  Е ПАГУБНО  - С  ДЪЛГОТРАЙНИ , КАТАСТРОФАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ И  ПРЕДСТАВЛЯВА РЕАЛНА ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И КУЛТУРНАТА АВТОНОМИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

ДЕЙСТВИЯТА МУ СА НЕКОМПЕТЕНТНИ, РАЗРУШИТЕЛНИ И НЕДОСТОЙНИ И ТОЙ ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА.

В противен случай ще считаме, че политиката на духовна асимилация чрез унищожение на Национални традиции в хилядолетната история на България, е официална политика, поддържана от кабинета Борисов.

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...