Нова хореографска версия на класическия балет „Спящата красавица” пожъна бурен успех в Бари с участието на балерината от Софийската опера Боряна Петрова. Италианските медии похвалиха постановката на Balletto del Sud и неговия директор Фреди Францути, който е автор на новата хореография на постановката на Мариус Петипа по музика на Пьотр Илич Чайковски. 

Боряна Петрова като Аврора и партньорът й Александър Яковлев в ролята на принц Ернесто получиха суперлативи от критиците, като всички отбелязват класата им, придобита в петербургската школа „Ваганова”. Самият Францути публикува своя снимка с българската балерина, наричайки я голям талант, прима и звезда. 

Спектакълът беше подбран специално за Св. Валентин заради романтичния си сюжет. В него Францути е вмъкнал италиански фолклорни елементи като танца тарантела. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков