Българското сопрано Соня Йончева (34) ще пее в "Норма" на Белини - постановка на лондонската Кралска опера, вместо Анна Нетребко, съобщи roh.org.uk. Преди дни рускинята изненадващо се оттегли от проекта се неясното обяснение, че ще развива гласа си в друга посока. С "Норма" ще се открие сезон 2016/17, билетите всеки момент ще бъдат пуснати в продажба. 

Организаторите са изключително щастливи, че именно Йончева се е съгласила да замести Нетребко, става ясно от изявлението им. Българката е освободена от изпълнението й на Мими в "Бохеми" на Пучини, за да може да изпълни прочутото белканто, което е запазена марка на Мария Калас. Оперни почитатели посрещнаха новината с поздравления за Кралската опера за блестящата замяна на певиците. 

Йончева дебютира в Лондон през юли 2012 г. в "Опералия“ на Пласидо Доминго. Пяла е Мюзета в „Бохеми“, Маргарита във „Фауст“, Виолета в „Травиата“ и Микаела в „Кармен“. последните й ангажименти включват Дездемона в "Отело", главната роля в "Йоланта", Виолета в "Травиата" и Мими в "Бохеми".  

 

a.

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...