На днешния ден през 1907 г. официално е открита за представления сградата на Народния театър "Иван Вазов", припомниха от културната институция.  Най-старият и авторитетен театър в България след Освобождението е построен в близост до бившия княжески дворец в столицата по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер.

Точно преди Коледа директорът Мариус Донкин събра на на Камерната сцена любими актьори от близкото минало. В срещата „Поколения и приемственост" взели участие Виолета Гиндева, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Жоржета Чакърова, Адриана Андреева, Антония Каракостова, Росица Данаилова, Николина Томанова, Никола Петков, Асен Шопов, Николай Николаев - бате Николай, Борис Луканов, Никола Антикаджиев, Сашка Маринова и Румяна Василева. 

Васил Стойчев изненадал колегите си с два филма - единият от среща с тогавашните възрастни актьори от 1975 г., другият – от турне в Москва на трупата на театъра през 1986 г. с представлението „Нощем с белите коне”.

Режисьорът Никола Петков разказал как навремето поканил Велко Кънев да играе в негово представление и буквално си заложил главата, че той може да играе: „Това, което се случи тогава, това надиграване между него и останалите актьори от трупата, роди едно прекрасно представление и за пореден път доказа, че театърът е крехко дело, че всяка провокация и нещо неочаквано могат го направят неповторим”.

Бате Николай не скрил, че кариерата му е стартирала „като прислужник” в този храм. „Благодаря за неповторимото изживяване да се съберем отново заедно, защото който не знае миналото, той не може да знае и бъдещето”, споделил Николаев и си припомнил как по негово време спектакълът „Хъшове” бил дълъг четири часа, а Константин Кисимов упорито държал за своя текст да ползва версията на пиесата от 1937 г. 

Жоржета Чакърова изпяла „Продавач на надежда”. Росица Данаилова си спомнила за първата си роля в Народния театър - паж в „Дванайсета нощ”.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден на 7 март преди 133 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.