На днешния ден през 1907 г. официално е открита за представления сградата на Народния театър "Иван Вазов", припомниха от културната институция.  Най-старият и авторитетен театър в България след Освобождението е построен в близост до бившия княжески дворец в столицата по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер.

Точно преди Коледа директорът Мариус Донкин събра на на Камерната сцена любими актьори от близкото минало. В срещата „Поколения и приемственост" взели участие Виолета Гиндева, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Жоржета Чакърова, Адриана Андреева, Антония Каракостова, Росица Данаилова, Николина Томанова, Никола Петков, Асен Шопов, Николай Николаев - бате Николай, Борис Луканов, Никола Антикаджиев, Сашка Маринова и Румяна Василева. 

Васил Стойчев изненадал колегите си с два филма - единият от среща с тогавашните възрастни актьори от 1975 г., другият – от турне в Москва на трупата на театъра през 1986 г. с представлението „Нощем с белите коне”.

Режисьорът Никола Петков разказал как навремето поканил Велко Кънев да играе в негово представление и буквално си заложил главата, че той може да играе: „Това, което се случи тогава, това надиграване между него и останалите актьори от трупата, роди едно прекрасно представление и за пореден път доказа, че театърът е крехко дело, че всяка провокация и нещо неочаквано могат го направят неповторим”.

Бате Николай не скрил, че кариерата му е стартирала „като прислужник” в този храм. „Благодаря за неповторимото изживяване да се съберем отново заедно, защото който не знае миналото, той не може да знае и бъдещето”, споделил Николаев и си припомнил как по негово време спектакълът „Хъшове” бил дълъг четири часа, а Константин Кисимов упорито държал за своя текст да ползва версията на пиесата от 1937 г. 

Жоржета Чакърова изпяла „Продавач на надежда”. Росица Данаилова си спомнила за първата си роля в Народния театър - паж в „Дванайсета нощ”.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

Георги Мишев, писател и сценарист, роден на 3 ноември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...