Невролози от Фрайбургския университет са категорични, че са открили тайната на загадъчната усмивка на модела, позирал за картината „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, съобщи artnet.com. 

Според доклада на учените всъщност тайна няма, образът на платното е на щастлива жена и това е единствената емоция. По време на проучванията са разглеждани внимателно и сравнени с оригинала осем черно бели репродукции на картината, като всяка от тях има малка промяна в изражението на лицето – то изглежда по-тъжно или по-забавно. Установено е, че 97% от участващите в експеримента са посочили, че на оригиналното платно е изобразена щастлива жена. На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна, или тъжна. Експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично „щастлив“, обратно на очакванията на учените.

„Ние бяхме изумени“, казва един от съавторите на научното изследване Юрген Корнймайер. Той отбеляза, че не съществува неяснота по отношение на сравняването на щастието и нещастието по отношение на модела и не може да има.

През февруари английският изкуствовед Джонатан Джонс отново лансира версията, че загадъчната усмивка на Мона Лиза се дължи на факта, че жената е картината е болна от сифилис.

Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. "Мона" е често срещано в италианския език сливане на "мадона", което значи "моята дама", еквивалент на френското "Madam"; така името на картината означава "Madam Lisa". Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и „весел, жизнерадостен, жив“ следователно „gioconda“ означава "весела жена". Заради усмивката това име придобива двойно значение. През ХІХ век и „Мона Лиза“, и „Джокондата“ са вече популярни имена на картината. 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.