"Пловдивски новини" 

Общинските съветници от „Съюз за „Пловдив“ няма да подкрепят предложението за безвъзмездно придобиване от община Пловдив на 20,63 % от акциите в „Международен панаир Пловдив“ АД.

 „Съюз за Пловдив“ има три мотива за решението си:

1. Няма нормален човек, търговец или компания, които веднъж излъгани от свой партньор и имотите им са били отнети, втори път да поискат да влезнат отново в съдружие със същия партньор. 

През 2006 г., община Пловдив създаде фирма „Пълдин туринвест“ в съдружие с  бизнесмена Георги Гергов с цел приватизацията на Панаира, като в това дружество „успешно“ бяха погребани 22 пловдивски имота с площ около 400 дка, сред които и 14 имота в Стария град. И тогава лъжата беше красива - обещаваха огромни приходи, бум на туризма, бляскави къщи в Стария град, ремонтирани с парите на бизнес-партньора.

Община Пловдив е на трайна загуба от това съдружие - няма нито дивиденти от търговската дейност, нито достъп до апортираните имоти, нито дори информация за финансовото състояние на „Пълдин туринвест“ и „Международен панаир Пловдив“ АД.

2. Сделката с приемането на държавните акции от Пловдив и Варна има за крайна цел Георги Гергов да стане едноличен собственик на Панаира.

На 2 август 2016 г. Общинският съвет на Пловдив, с решаващото участие на групата на ГЕРБ, единодушно отхвърли предложените от Министерския съвет акции. Осем месеца по-късно сделката отново е включена в дневния ред на сесията – това решение е взето далеч от Пловдив. 

Ето обяснението за този натиск - в постановлението на Министерския съвет от 29 юли 2016 г., с което държавата дарява 29 % акции на община Варна и 20,63 % на община Пловдив, е записано, че прехвърлянето на държавния дял в Панаира влиза в сила след съгласието на двете общини.

Според схемата, заложена във въпросното постановление на Министерския съвет, община Варна ще замени акциите от Панаира за притежаваната от Гергов т.нар. „Дупка“ в центъра на града. Така той ще придобие почти 80 % от капитала на Панаира и ще може безпроблемно да увеличава капитала и да стане почти едноличен собственик, защото според  устава на „Международен панаир Пловдив“ АД за увеличение на капитала са необходими 2/3–ти мнозинство, т. е. 67% от акциите. 

Точно с този мотив Общинският съвет на Пловдив отказа схемата миналата година и тя бе пред провал. Сега обаче управата на града ни е подложена на унизителен натиск, за да промени решението си. Точно затова измислиха красивата лъжа за операта – миналата година никой не отвори и дума за изграждане на Опера в Панаира. 

3. Малко вероятно е обещанието за нова Опера изобщо да бъде изпълнено, защото нито един от въпросите за статута на терените и бъдещата собственост не е изяснен. Опасността в бъдеще е Пловдив да зависи изцяло от добрата воля на Гергов. 

Има два варианта за реализацията на подобен проект:

Първият вариант е да се обособи самостоятелен имот, на който да се построи евентуално новата сграда или да се учреди право на строеж. Имотът, обаче, трябва да бъде освободен от тежести, тъй като към момента „Международен панаир Пловдив“ АД  има милиони левове задължения и всички негови имоти служат като обезпечение на кредиторите, тоест са ипотекирани.

Без отговор остава въпросът чия собственост ще бъде построената сграда, за която държавата уж ще похарчи 50-60 млн. лева, тъй като не може или поне не е нормално парите на данъкоплатците да се наливат в частно дружество. И много важен детайл - от този имот едва 20 % ще бъдат на община Пловдив (колкото ще бъдат нейните акции в дружеството), а 80 % - на частника. 

„Да не стане така, че в един момент общината да откупува собствения си имот“, предупреди лидерът на „Съюз за Пловдив“ Дани Каназирева. Според нея, ако Общинският съвет приеме предложението без необходимите правни гаранции, ще постави Пловдив в ситуацията, в която градът ни единствено трябва да разчита на добрата воля на мажоритарния собственик на Панаира. 

Вторият вариант е след довършване на схемата с приемане на акциите, размяната във Варна и увеличаване на капитала на Панаира, участието на община Пловдив да се сведе от 20 % до нула, както това се случи  с фирма „Градски транспорт“. Това отваря възможността Панаирът да бъде продаден и Пловдив окончателно да изгуби имотите си. 

„За мен това е  абсурдно, недостойно и нечестно към града. Съдбата на емблемата на Пловдив и на много имоти е в ръцете на Общинския съвет. „Съюз за Пловдив“ призовава всички общински съветници да не се поддават на натиска и на сесията на 13-и април да отхвърлят тази сделка и да не позволят за втори път да се случи това, което се случи в Пловдив през 2006г.“, коментира Каназирева.  

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция