Софийската филхармония ще изнесе концерт по случай Деня на София (17 септември). В програмата ще прозвучат някои от най-любимите произведения на Веселин Стоянов, Марин Големинов, Любомир Пипков, Хенрик Виенявски, Джакомо Пучини, Джузепе Верди, Жорж Бизе и др.

На диригентския пулт застава Станислав Ушев. Солисти: младата цигуларка Кристина Георгиева, сопраното Ирина Жекова и тенорът Георги Султанов. С участието на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров.

Концертът е в столичната зала „България“ от 19 ч.

СТАНИСЛАВ УШЕВ е роден в Плевен. Завършва Средното музикално училище в родния си град със специалност пиано. От 1980 до 1985 г. следва оперно и симфонично дирижиране в Консерваторията "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург в класа на професорите Арвид и Марис Янсонс. От 1985 до 1993 г. е диригент и артистичен директор на Плевенската филхармония, като през това време дирижира и в Плевенската опера спектакли на "Дон Карлос", "Травиата" и "Сватбата на Фигаро". От 1993 до 1996 год. работи като диригент на свободна практика. От 1996 г. до момента е главен диригент на Шуменския симфоничен оркестър, а от 2000 до 2010 г. е бил музикален директор и на Оперно-филхармонично дружество - Варна. Гостувал е в Русия, Испания, Франция, Румъния, Гърция, Корея и Италия. Неговият репертоар включва над 500 творби от различни стилове и епохи. Съпровождал е известни солисти като Д. Башкиров, М. Биешу, М. Петухов, Г. Бадев, М. Минчев и много други. 

ИРИНА ЖЕКОВА завършва НУИ "Добри Христов" в родния си град Варна и магистърска степен по специалността класическо пеене в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Специализира при Мирела Паруто и Антонио Боайе в Рим през 2009 и 2010 година, а в периода 2014-2015- и в престижната Академия "Санта Чечилия" в Рим при световната оперна прима Рената Ското, както и при Клаудио Дездери, Анна Ванди и Чезаре Скартон. През 2010 г. дебютира на сцената на Национална опера и балет в София, в ролята на Воглинде от операта "Рейнско злато" на Р. Вагнер. От 2011 година Ирина Жекова става артист-солист в Държавна опера - Варна. В репертоара й са включени ролите на Джилда ("Риголето"), Оскар ("Бал с маски"), Нанета ("Фалстаф") на Дж. Верди, Адина от "Любовен еликсир" и Норина от "Дон Паскуале" на Г. Доницети, Микаела и Фраскита от "Кармен" на Ж. Бизе, Мюзета от "Бохеми" на Дж. Пучини, Ортлинде от "Валкюра" и Воглинде от "Залезът на боговете" на Р. Вагнер, Зорница от "Луд гидия" на П. Хаджиев и други роли, представени на сцените на Национална опера и балет в София и Държавна опера Варна.

ГЕОРГИ СУЛТАНОВ расте в семейство на музиканти, артисти и художници. Свирил е на цигулка, пиано и обой, но избира оперното пеене като свое поприще. Завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив при проф. Калина Жекова. Започва сценичната си кариера в Музикалния театър във Велико Търново. Следва операта в Бургас, където има шанса да се развива вокално с двама колоси в оперното изкуство - маестро Иван Вулпе и маестро Михаил Ангелов. През 2006 дебютира в Националната опера и балет в „Италианката в Алжир” на Росини, където изпълнява ролята на Линдоро. В  репертоара на Георги Султанов присъстват теноровите партии на Дон Отавио в операта "Дон Жуан", Тамино от "Вълшебната флейта" и Педрило в "Отвличане от сарая" от Волфганг Амадеус Моцарт, Алфред Жермон в операта "Травиата", Исмаел в "Набуко" от Верди, Артуро в "Лучия ди Ламермур" от Доницети, Ферандо в "Така правят всички жени" от Моцарт, Евгений Онегин в едноименната опера от Чайковски и други.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...