Концерт, посветен на Моцарт, ще изнесе Софийската филхармония на 11 февруари в столичната зала „България. Диригентската палка ще е в ръката на Мартин Пантелеев. 

Събитието е част от цикъла „Солистите на Софийската филхармония“. Програмата включва: Симфония №1, Концерт за флейта, арфа и оркестър и Коронационна меса, представени от Кремена Ачева – флейта, Весела Тричкова – арфа, Елена Механджийска – сопран, Росица Павлова-Инджева – мецосопран, Михаил Михайлов – тенор и Пламен Бейков – бас. С участието на Националния филхармоничен хор с диригент Славил Димитров.

СОЛИСТИТЕ

КРЕМЕНА АЧЕВА започва изявите си още 12-годишна на сцените на културните ни центрове във Виена, Прага и Братислава. Завършва Музикалното училище в Русе и Музикалната академия в София със специалност флейта при Георги Спасов. Като ученичка участва в концерти на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” и като солистка на Младежки оркестър. Свири в Световния младежки оркестър "Jeunesses  Musicales" в Швеция, Холандия, Дания и Германия (1989-1991).

Участва в майсторските курсове на Ален Марион и Орел Николе във Франция (1991) и на Андраш Адорян в България и Германия. 

През 1983 получава първа награда на Националния конкурс за духови инструменти в Търговище и първа награда на Музикалното училище в Русе за изпълнение на българска пиеса; през май 1998 - първа награда на Осмия международен конкурс за камерна музика в Солун в категорията флейта и пиано. Наградена е с „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1998). През 1992 става финалист и носител на наградата на публиката на Международния конкурс за флейта „Jeunesse  musicales” в Белград.

Концертира като солист на Нов симфоничен оркестър, Симфониета „София“, Камерен оркестър „Софийски солисти”, Ансамбъл „Оркестрал”, Софийска филхармония. От 1993 участва във “Festival Orchestra di Sofia” в Академия Киджана в Сиена. От 1995 е флейтист-водач в Софийската филхармония. През 1996 след селекция взима участие в Международния фестивал „Пражка пролет”. 

Осъществява концертно турне в Япония с пианитската Ана-Мария Дафова (1999). През 2001 свири на концерт със знаменития обоист Давид Валтер на Европейския музикален фестивал (2001). Свири по покана с диригента Шунго Морияма, като солист на Камерния оркестър на Осака и в соловите си рецитали в Осака, Окаяма и Нара.

От 2006 преподава флейта в Националното музикално училище в София. Води майсторски клас по флейта в Дубровник (2006). 

Регистрира записи за Българското национално радио и за компактдискове.

ВЕСЕЛА ТРИЧКОВА е арфистка с дългогодишна концертна дейност като солов и ансамблов изпълнител. Като студентка печели конкурс за участие в сесиите на международния младежки оркестър „Jeunesse Musicale” в Швеция и Германия.

От 2000 г. свири соло-арфа в Софийската филхармония. Има записи като солист и в състава на различни оркестри - Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на националното радио, Македонската и Белградската филхармонии, Държавния оркестър на гр. Солун. 

Репертоарът й обхваща всички стилове и епохи, а концертната й дейност включва изяви на наши и международни сцени, сред които Лондон, Йерусалим, Париж, Москва, Сеул. През март 2018 г. ѝ предстои концерт по покана на Българския културен институт в Париж в рамките на международния фестивал "Paris Music".

От 2017 г. Весела Тричкова е преподавател по арфа в Националното музикално училище „Л. Пипков“. 

ЕЛЕНА МЕХАНДЖИЙСКА изпълнява сопрановите партии във вокално-солистичната формация Bella-Voce, номинирана за наградата „Музикант на годината“ за 2016 г. 

Механджийска завършва класическо пеене в Югозападния университет и специализира при проф. Тродоре Кореси. През 2010 дебютира на сцената на Софийската опера. Изнася концерти в „Пигмалион театър“ във Виена. Гостува като солист в Русенската опера. Изявява се в кантатно-ораториалния жанр, в камерни произведения и мюзикли. Има записи за Националното радио.

РОСИЦА ПАВЛОВА-ИНДЖЕВА, мецосопран, завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров” (2000) в класа на Ирена Бръмбарова и специализира в Академията „Борис Христов” в Рим под ръководството на Анита Черкуети (2001). Печели награди и отличия от конкурсите „Георги Златев-Черкин” (1997), „Светослав Обретенов” (1998) и „Христо Бръмбаров” (2001). 

На сцената на Софийската опера дебютира в ролята на Хензел („Хензел и Гретел” от Хумпердинк) през 1998. Оттогава пресъздава образите на Керубино („Сватбата на Фигаро”), Зибел („Фауст”),  Дороти („Магьосникът от Оз”) , Пинокио от едноименната опера на Ал. Йосифов, Стефано („Ромео и Жулиета“ на Гуно), Дорабела („Така  правят всички” от Моцарт) и др. Изнася камерни концерти; участва като солистка в концерти на Ансамбъл за електроакустична музика (2000),  Биг-бенда на Националното радио (концерт и запис, 2002), Софийската филхармония (2003), като изпълнител в ораториални творби: Оратория „Моление” от Н. Андреев (2003), Реквием от Моцарт (2004). Гостува на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” с концертно изпълнение на операта „Амадиджи ди Гаула” от Хендел (2003). Има записи със Симфоничния оркестър на Националното радио. От 2013 пеe в състава на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, а през 2014 е съинициатор на дамската вокална формация „Bella voce“, специализирана в изпълнението на солови и ансамблови камерни произведения.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ дебютира на оперната сцена едва 22-годишен и то в ролята на граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини. След дипломирането си в Музикалната академия в София, той продължава да се представя с роли от лиричния теноров репертоар. Пее във всички театри в България, а също така и в Македонската опера в Скопие, множество оперни театри в Швейцария, Италия и Румъния.

В последните години тенорът е поканен на различни фестивали в Германия като „Klassik auf der Burg”, Herrenchiemsee Festspiele и „Klassik am See”. Изнася концерти с участието на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон и Мюнхенсеки симфоничен оркестър.

През юли 2017 г. Михаил Михайлов става един от 20-те млади оперни певци, достигнали полуфиналите на конкурса на Пласидо Доминго „Опералиа“.

ПЛАМЕН БЕЙКОВ завършва оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон и специализира при Борис Христов в Рим. От есента на 2016 специализира музикално-сценична режисура в Музилканата академия „П. Владигеров“ в класа на Виолета Горчева. Повече от десет сезона той е солист на Държавната опера в Русе. Като концертен и кантатно-ораториален изпълнител се изявява на най-авторитетните музикални подиуми в Испания и Русия: Auditorio Nacional – Мадрид, Palau de la Musica Catalana и Teatro Liceu – Барселона, зала „Чайковски”, Международния дом на музиката – Москва и Камерната зала на Московската консерватория „П. И. Чайковски”, Голямата филхармонична зала в Санкт-Петербург, а в началото на 2017 и във Филхармоничната зала в Осака, Япония. През 2016 и 2017 на сцената на Държавна опера – Русе Бейков дебютира като режисьор на монооперата „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, осъществява втората си постановка – комичната опера-интермецо от Джовани Батиста Перголези „Учителят по музика“ и световната премиера на едноактната опера „Пламъци в платната на нощта“ от гръцкия композитор Гиоргос Минас, реализирана като продукция на Държавна опера – Стара Загора.

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин