През изминалите 3 дни министърът на културата Боил Банов коментира важни проблеми в ресора си. 

В петък той отговори на въпрос на народния представител от БСП Чавдар Велинов дали се предвижда промяна в начина на финансиране на всички театри, опери и филхармонии. 

"Огромната част от хората в сектора не желае промяна в метода на финансиране на театрите и оперите – няма да направя нищо срещу никоя гилдия", каза Банов, цитиран от „Фокус“. 

„Ако в крайна сметка гилдията иска промяна на начина на финансиране, аз декларирах, че съм готов да направя такава промяна. Фокусирахме се като метод върху начина на финансиране на общинския театър в София“, каза Банов. В крайна сметка се е оказало, че огромната част от хората доволни, недоволни в един или друг компонент не желаят промяна в начина на финансиране. 

"Проблемът с Ларгото е по-сложен от три разбити плочки. Там има сериозна отводнителна система, плочките върху самите куполи са закрепени на специални скари и винаги има хипотеза при по-активно въздействие отгоре те да се разместят." Това пък обясни в "Денят започва с Георги Любенов" по повод острите коментари за необходимост от ремонтни работи по съоръженията на Ларгото.

На въпрос за състоянието на Народната библиотека и необходимостта от сериозен ремонт там министърът на културата отбеляза, че това е обект, в който в продължение дълги години нищо не е правено. "В Народната библиотека се изисква специална интервенция и се подготвя такова нещо. Прави се анализ на конструктивното ѝ състояние. Ние даваме пари всяка година и кърпим дупки, но така не става. Там трябва цялостно решение", категоричен беше Банов. Според него културата е системно недофинансирана и подценявана в Европа, а и в света.

"Тя се надценява като инструмент за потушаване на военни конфликти, хората да се опознават и сприятеляват и да прекратяват разпри от столетия, а се подценява винаги, щом стане дума за финансиране", каза министърът, цитиран от bnt.bg.

 

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...