Цветомир Цветанов, БНР
"Театрите не са заведения, в които се печелят пари... Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра", е казал бележитият български поет Пенчо Славейков, който точно преди 100 години е бил директор на Народния театър "Иван Вазов".
Днес редица български трупи залагат на комедията. Причината е, че са необходими по-малко актьори, привлича повече публика и... повече средства. Именно тази обвързаност обаче не е по вкуса на част от артистите, които смятат, че културните институти не бива да са в услуга на масовия вкус, а напротив – да образоват и да възпитават високи ценности у зрителя.
Заради системното недофинансиране и ограничения актьорски състав от театъра в Монтана заявиха, че нямат възможност да поставят "сериозни постановки", а заплатите им са обезсърчаващо "обидно ниски".
"Заплатата на един актьор, който е с висше образование, е същата, каквато е на портиерката със средно образование. Искаме да играем например "Крал Лир", но там персонажите са над 20. Трябва да се направи нещо за разширяване на минималния брой актьори. За да може да работи пълноценно един екип и да може да разпределя заглавия в разнообразния си репертоар – освен комедия, да има и драма и т.н., минималният брой актьори е 16. Тогава може да търсиш заглавия, които задоволяват и актьорските амбиции, и интереса на публиката", заяви директорът на Монтанския театър Любомир Бояджиев.
"Започвам вече да се гневя, защото актьорската работа отива на заден план. Публиката иска да види нещо различно, нещо сериозно, не само комедии. Но за това трябват повече актьори и по-сериозна работа. Сериозните постановки са нужни на актьора. Така той трупа опит, знание, интелект. Тази ситуация ограбва града, ограбва нас, ограбва всички. Или ще има нормален театър, или да ни закриват", допълни актьорът Ивайло Симеонов.
На същото мнение е и актьорът Асен Таков:
"Дано да се намерят повече средства. Трябва да се разбере колко важен е за един град културният живот – за израстването на самия град и на хората в него."
България отделя едва половин процент от държавния бюджет за финансиране на културата. Тази година са предвидени 196 млн. лева. Освен това театрите, като Видинския и Монтанския, са на общинска издръжка, а не получават бюджетите си директно от културното министерство, както държавните театри, каквито са Врачанският и Кукленият във Видин.
"Не деля театрите на общински и държавни. Унизително ниско е заплащането на хората, работещи в театъра. Това е вярно. Но ако човек само чака някой да му даде, за да направи големия си проект, големия си спектакъл, това никога няма да се случи. Трябва да има други едни усилия, които се базират на критериите, които ти си поставяш, които ти си изградил. Търсенето, което те води към онзи хубав голям спектакъл. Това обаче не може да се случи без да си направил добра трупа. Да, малко се отделя за култура особено в последните години, но по-важно е с каква отговорност подхождаш към работата, която вършиш", коментира директорът на Държавен куклен театър във Видин Поли Трифонова.
"Естествено, че парите за култура не стигат, но проблемът е, че сме в най-бедния регион и няма как културата точно да бъде приоритет във финансово отношение. Може би правителството, което и да бъде то, трябва да отделя малко повече пари за изкуство, защото културата има много по-широко значение, като термин. Културата е и образованието, и поведението ни, изкуството също е един аспект от културата. Проблемът е доста по-дълбок. Ако искаме да оцелеем, като култура, трябва да наблегнем на абсолютно всяка една брънка от това голямо нещо, наречено "култура" – образованието, дома, семейството, да се учат децата, че трябва да четат книги, да гледат изложби, да четат поезия, да гледат театър и че всичко това струва пари. Защото, ако ние не го платим, тези същите хора утре няма да ни предложат нищо ново. Трябва да работим върху себе си – всички ние заедно", е мнението на директора на Драматичен театър - Видин Дейвид Славчев.
