На церемония в Квадрат 500 министърът на културата Боил Банов връчи традиционните награди по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С ордени, значки и грамоти бяха удостоени творци и артисти от различни области на изкуствата за техния принос в развитието на българската култура и духовност. 

 

1. „Златен век“ – огърлие, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Аделина Филева – изкуствовед, директор на Софийска градска художествена галерия

Стефан Димитров, композитор и телевизионен продуцент, автор на поп и филмова музика

Досьо Досев – актьор 

Доц. Бисер Деянов – балетист

Анри Кулев – художник, карикатурист и режисьор

 

2. "Златен век“ – звезда, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Мая Новоселска – актриса

Любчо Василев – хореограф

Валентин Геров – музикант, виолист

Николай Николов – председател на настоятелството на НЧ „Добри Войников 1856“ – Шумен

Христо Тотев – кинооператор

 

3. „Печат на Цар Симеон Велики“ – златен, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Проф. Андриана Нейкова – архивист и изследовател

Мая Бежанска – актриса

Венелин Шурелов – художник, сценограф

Проф. Ирена Петева – ректор, библиотечно-информационна дейност

Димитър Бечев Димитров – директор на РБ „Г. С. Раковски“ – Ямбол

Савина Христова Цонева – директор на РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово

Даниела Недялкова – директор на РБ „П. Павлович“ – Силистра 

Доц. Костадин Атанасов Кисьов – директор на Регионален археологически музей – Пловдив

Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово

Йордан Колев – директор на ХГ – Силистра 

Галена Радославова – Чобанова – директор на РИМ – Разград

Стефан Шивачев – директор на РИМ – Пловдив

Красимир Костов – оператор

Борис Фичев – вариететен артист

Влади Киров Владев – сценарист

Марияна Вълканова – звукорежисьор

Атанас Янакиев – художник

Анна Петкова – режисьор

Коста Биков – режисьор

 

4. „Печат на Цар Симеон Велики“ – сребърен, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Йовка Йовчева Петкова – главен библиотекар в библиотека при НЧ „Д. Сивков“ – Нова Загора

Проф. Анна Лилова – преводач

Проф. Весела Кацарова – преводач

Веселина Енева – гл. уредник в Национален политехнически музей

Бета Хараланова – гл. асистент в РИМ – Шумен

Галина Миленкова – директор на Общински исторически музей – Гоце Делчев

Ангел Джунински – диригент – Белоградчик

Васко Тодоров Димов – хореограф – Хасково

Красимира Ятакчиева – началник отдел „Култура” в Областна администрация – Тополовград

Стефан Стайчев – дългогодишен директор на Драматично-куклен театър Силистра

Иван Караславов – председател на настоятелството на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1894“ – Първомай

Атанас Петров – председател на настоятелството на Народно читалище „Напредък 1869“ – Горна Оряховица

   

5. Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Мария Далакчиева – Леринска – преводач

Йордан Василев - преводач 

Анита Комитска – директор на историческия музей в Чипровци

Никола Стоянов Стоянов – художник-реставратор 

Велина Атанасова Славова – библиотекар при НЧ „Напредък 1903“ – Павел Баня

Гинка Томева – читалищен деятел от с. Елшица 

Надежда Димкова Станева – секретар на НЧ „Д. Славов 1900“ с. Ганчовец, общ. Дряново

Садие Мехмед Махмуд – секретар на НЧ „Хр. Ботев 1948“, с. Руйно, общ. Дулово

 

6. Грамота за творчески постижения:

Маргарита Илиева – пианист

Стоимен Пеев – цигулар

Максима Боева – режисьор 

Елица Петкова – режисьор 

Любомир Генчев – актьор 

Боян Арсов – актьор

Ива Тодорова – актриса

Анелия Димитрова – прима балерина 

Ивайло Василев – музикант

 

7. Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

НЧ „Св. Св. „Кирил и Методий 1894“ – Тополовград

НЧ „Напредък 1869“ – Пирдоп

НЧ „Напредък 1869“ – Г. Оряховица

НЧ „Надежда 1869“ – В. Търново

НЧ „Орфееви гори 1870“ - гр. Смолян, кв. „Райково“

 

8. Грамота за принос в популяризирането на българската култура:

Дора Делийска – пианистка, Виена, Австрия

Ханс Шрамел - кмет на Голс, обл. Бургенланд, Австрия 

Проф. Улрих Ганзерт – художник, Виена, Австрия

Бертхилд Цирл – художник, Виена, Австрия

Монсеньор Мариан Гавенда – свещеник в епархия Девин, Словакия

проф. Красимир Станчев – преподавател но славянска филология в Рим, Италия

Нели Атанасова – президент на „Културна асоциация „Феникс“, Рим, Италия

Проф. д-р Герд-Винанд Имайер – почетен консул на България в провинции Хамбург, Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония и Бремен, Германия

Гергана Науман – предс.на дружество „Българи(я)“ в Хановер, Германия

Ю Джъхъ – преводач, Китай

 

Меценат на годината – Петър Кауков

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.