На церемония в Квадрат 500 министърът на културата Боил Банов връчи традиционните награди по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С ордени, значки и грамоти бяха удостоени творци и артисти от различни области на изкуствата за техния принос в развитието на българската култура и духовност. 

 

1. „Златен век“ – огърлие, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Аделина Филева – изкуствовед, директор на Софийска градска художествена галерия

Стефан Димитров, композитор и телевизионен продуцент, автор на поп и филмова музика

Досьо Досев – актьор 

Доц. Бисер Деянов – балетист

Анри Кулев – художник, карикатурист и режисьор

 

2. "Златен век“ – звезда, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Мая Новоселска – актриса

Любчо Василев – хореограф

Валентин Геров – музикант, виолист

Николай Николов – председател на настоятелството на НЧ „Добри Войников 1856“ – Шумен

Христо Тотев – кинооператор

 

3. „Печат на Цар Симеон Велики“ – златен, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Проф. Андриана Нейкова – архивист и изследовател

Мая Бежанска – актриса

Венелин Шурелов – художник, сценограф

Проф. Ирена Петева – ректор, библиотечно-информационна дейност

Димитър Бечев Димитров – директор на РБ „Г. С. Раковски“ – Ямбол

Савина Христова Цонева – директор на РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово

Даниела Недялкова – директор на РБ „П. Павлович“ – Силистра 

Доц. Костадин Атанасов Кисьов – директор на Регионален археологически музей – Пловдив

Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово

Йордан Колев – директор на ХГ – Силистра 

Галена Радославова – Чобанова – директор на РИМ – Разград

Стефан Шивачев – директор на РИМ – Пловдив

Красимир Костов – оператор

Борис Фичев – вариететен артист

Влади Киров Владев – сценарист

Марияна Вълканова – звукорежисьор

Атанас Янакиев – художник

Анна Петкова – режисьор

Коста Биков – режисьор

 

4. „Печат на Цар Симеон Велики“ – сребърен, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Йовка Йовчева Петкова – главен библиотекар в библиотека при НЧ „Д. Сивков“ – Нова Загора

Проф. Анна Лилова – преводач

Проф. Весела Кацарова – преводач

Веселина Енева – гл. уредник в Национален политехнически музей

Бета Хараланова – гл. асистент в РИМ – Шумен

Галина Миленкова – директор на Общински исторически музей – Гоце Делчев

Ангел Джунински – диригент – Белоградчик

Васко Тодоров Димов – хореограф – Хасково

Красимира Ятакчиева – началник отдел „Култура” в Областна администрация – Тополовград

Стефан Стайчев – дългогодишен директор на Драматично-куклен театър Силистра

Иван Караславов – председател на настоятелството на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1894“ – Първомай

Атанас Петров – председател на настоятелството на Народно читалище „Напредък 1869“ – Горна Оряховица

   

5. Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Мария Далакчиева – Леринска – преводач

Йордан Василев - преводач 

Анита Комитска – директор на историческия музей в Чипровци

Никола Стоянов Стоянов – художник-реставратор 

Велина Атанасова Славова – библиотекар при НЧ „Напредък 1903“ – Павел Баня

Гинка Томева – читалищен деятел от с. Елшица 

Надежда Димкова Станева – секретар на НЧ „Д. Славов 1900“ с. Ганчовец, общ. Дряново

Садие Мехмед Махмуд – секретар на НЧ „Хр. Ботев 1948“, с. Руйно, общ. Дулово

 

6. Грамота за творчески постижения:

Маргарита Илиева – пианист

Стоимен Пеев – цигулар

Максима Боева – режисьор 

Елица Петкова – режисьор 

Любомир Генчев – актьор 

Боян Арсов – актьор

Ива Тодорова – актриса

Анелия Димитрова – прима балерина 

Ивайло Василев – музикант

 

7. Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

НЧ „Св. Св. „Кирил и Методий 1894“ – Тополовград

НЧ „Напредък 1869“ – Пирдоп

НЧ „Напредък 1869“ – Г. Оряховица

НЧ „Надежда 1869“ – В. Търново

НЧ „Орфееви гори 1870“ - гр. Смолян, кв. „Райково“

 

8. Грамота за принос в популяризирането на българската култура:

Дора Делийска – пианистка, Виена, Австрия

Ханс Шрамел - кмет на Голс, обл. Бургенланд, Австрия 

Проф. Улрих Ганзерт – художник, Виена, Австрия

Бертхилд Цирл – художник, Виена, Австрия

Монсеньор Мариан Гавенда – свещеник в епархия Девин, Словакия

проф. Красимир Станчев – преподавател но славянска филология в Рим, Италия

Нели Атанасова – президент на „Културна асоциация „Феникс“, Рим, Италия

Проф. д-р Герд-Винанд Имайер – почетен консул на България в провинции Хамбург, Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония и Бремен, Германия

Гергана Науман – предс.на дружество „Българи(я)“ в Хановер, Германия

Ю Джъхъ – преводач, Китай

 

Меценат на годината – Петър Кауков

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...