Журналистката Татяна Кристи, която от години живее в САЩ, ще представи моноспектакъла си,  посветен на политическите безумия в България, на 20 юни от 20 ч. в столичния клуб „Сити Стейдж” (City Stage). За първи път на българска сцена ще има шоу, посветено на политическата сатира, която не попада под ударите на медийната цензура, отбелязват организаторите.

Кристи, става известна в интернет пространството с комедийни си скечове,  като голяма част от тях са на политическа основа.

„Сатирата ми почива на добрите традиции на американските и британските комици и политически коментатори, като Бил Мар например, които правят много умело могъща и интелигентна политическа сатира. Повлияла съм се от стенд-ъп комици от комедийни сериали и от вариететни предавания – като американското Saturday Night Life – което, като видях за първи преди почти 30 години, идвайки от комунистическа България, ми се видя като най-смелото нещо на света – комици да се подиграват на политици по безпощаден начин и никой нищо да не им прави… Още тогава си пожелах в България да има подобно шоу. За съжаление и до ден днешен подобно няма.  Но аз се надявам поне малко да компенсирам липсата на подобна сатира с появата си на живо пред публика в България. Искам да подчертая, че шоуто ми в България ще акцентира също и на социалната сатира, т.е. то няма само да е само  за политика, ще има и чисто комедийни елементи, свързани с народопсихологията. Т.е. ще бъде един сатиричен микс от напълно нов, непубликуван досега материал. 

Шоуто ми запълва несъществуваща медийна ниша и се надявам да предизвика интерес.

Обидно ми е, че за 30 години преход, България стигна до това да бъде пленена от олигархията държава, да бъде на последно място по почти всичко в Европа, а по свобода на словото да се срине почти три пъти. Без свободни медии едно общество става авторитарно, става пленено, става бедно и корумпирано, защото благата не стигат до гражданите, а се  разпределят му престъпници във властта и близки до нея, които са си напазарували безнаказаност. До гражданите стигат огризките от трапезата на гранд корупцията и, разбира се, репресиите над тези, които се опитват да й пречат.    

Политическата сатира е рядко животно в България. В нея няма традиции поради тоталитарното минало на страната и поради  вечния й  преход към така недостижимата  демокрация.  През последните години следите от политическата сатира съвсем се загубиха в България. Мейнстрийм медиите все по-малко смеят да се подиграват на властта, защото обикновено те и властта са едно и също. Те или са пленени, или са собственост на олигарси, които се опитват да диктуват дневния ред на България, който за съжаление има все по-малко общо с правовия ред и законността. Независими медии и журналисти биват преследвани и малтретирани. Всичко това се отразява в срамната цифра 111 – световното мястото  на България по свобода на словото.  Нерадостна е съдбата на журналисти, които властта смята за неудобни. Има все повече опразнени столчета  и свалени предавания. Дори сравнително безобидното в критиките си към властта шоу като „Господари на ефира“ вече е извън телевизионния формат. Кой остана?  Никой. Останаха безвкусните смешки, ситуационният хумор до болка изтъркан и банален, обитаващ комфортната зона на  халтурата, силно миришеща на соц.“, споделя Кристи.

Тя е влизала в десетки абсурдни образи през годините, но най-известният е образът на  „Лютинка от село Лайка, община Долни ръб“. Това е алтер егото на Татяна, с което тя често осмива абсурдите в България, превъплъщавайки се в една тотално нелепа героиня, която коментира българската действителност по възможно най-неадекватния и абсурден начин. 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.