ЮЛИЯ ТАЛЕВА, кор. на БНР в Париж

Сякаш не стигаха мъките на французите с пандемията, заради която посрещнаха Нова година с полицейски час и затворени концертни зали, та не можаха да се насладят на „Лешникотрошачката“ „Баядерка“ или Лебедово езеро“, балетната класика в прочит на Рудолф Нуреев, без която в Операта на Париж не минава нито една новогодишна програма. Не стига това, а и един упорит слух разлюти френските културни разговори навръх Коледа: че емлбематичните балети ще изчезнат от репертоара в името на етническото многообразие и новата естетика.

„Слух“ е по-точно от „фейк“: той дойде от интервюто на новия директор на операта Александър Нийф в изданието „Монд“. Под заглавие „Културното многообразие излиза на сцена“ той говори за промените, които планира да извърши в голямата музикална къща. А именно „заличаването на практики, произлизащи от колониалното минало и робството...според представите на автора за екзотика. Наследство, което откриваме в естетическите избори на Рудолф Нуреев“ - казва направо директорът и веднага добавя, че някои творби „несъмнено ще изчезнат от репертоара“. Оттам пътят към спекулациите е една крачка - интервюто беше тълкувано и доукрасявано в социалните мрежи: Класическите балети щели да изчезнат, след тях наред са „Травиата“ и „Кармен“, за да ги заменят с хип-хоп.

Крайната националистка Марин льо Пен обяви в "Туитър" поредния акт на „мракобесие“ от „псевдопрогресистите“. Отвъд тези спекулации обаче и в самата Парижка опера, където хореографиите на Нуреев са емблема, възникват безпокойства. Идеята за заличаването на творби напомня на идващата от Америка Cancel култура (от англ. „култура на отказа“).

Ръководството на Операта побърза да разсее съмненията. „Никога не е ставало дума да се премахват тези творби, това е недоразбиране“ - уверява институцията в съобщение в "Туитър". В същото време уточнява, че промени действително предстоят. 

Това не е неочаквано, като имаме предвид профила на новия директор Александър Нийф, който наскоро пое спешно поста. Дългогодишен ръководител на Канадската оперна компания в Торонто, той е изразител на всички актуални идеологии и артистични тенденции от отвъд Океана. Въпросът за културното многообразие явно е в приоритетите му. Той вече е назначил проучване по темата и очаква доклад в края на месеца. Още повече, че миналото лято цветнокожите артисти в Операта, които наистина са единици, излязоха с манифест за промяна както на политиката на прием на артисти, така и на практики, които ги дискриминират: като изкуственото гримиране на чернокожи лица в някои екзотични сцени (каквато има в „Баядерка“, например), или неподходящи за тях норми за прически и костюми - като задължителните розово-бели чорапогащи за балерините. По този повод телевизионното предаване „Котидиен“ припомни малко иронично идеала на Джордж Баланчин за балерина с кожа „като обелена ябълка“. Според други мнения френската опера и балет винаги са носели универсален и отворен дух и не се нуждаят от идеологии, за да еволюират естествено.

Припомнено беше, че и самият Рудолф Нуреев, директор на балета на Парижката опера през 80-те години на миналия век, е бил емигрант и неговите новаторски за времето идеи далеч не са били приемани без полемика.

 

Балетът „Баядерка“ впрочем беше в програмата на Операта по Нова година и излъчен онлайн в платформата „Опера вкъщи“, която сега замества липсващия жив спектакъл.

 

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...