Откриването на „Седмицата на Моцарт“ в Залцбург ще бъде запомнено с истинска музикална сензация - световна премиера на новооткрита творба на гениалния австриец, 265 години след рождението му.
През 2021 г. традиционната Моцартова седмица (която всъщност трае 10 дни) беше отменена заради мерките срещу пандемията, но организаторите на фестивала решиха да отпразнуват 265-ия рожден ден на Моцарт със съкратена програма, специално адаптирана за онлайн стрийминг. Роландо Вилазон, художественият директор на Mozartwoche, представи световната премиера на новооткритата пиеса за пиано - „Алегро в ре мажор“, като „черешката на тортата за рождения ден на нашия любим Моцарт“.
„Развълнуван съм, че пиесата ще бъде изсвирена за първи път от изключителния пианист Чо Сон Джин, който чувства отлично нежния хуманизъм на моцартовата музика. Тя ни носи утеха в трудни времена и светлина в мрака, докато очакваме времето, когато публиката и изпълнителите ще могат да се срещнат отново. Какъв необикновен момент преживяваме — ще чуем за път изцяло нова пиеса на Волфганг Амадеус Моцарт!“
Композицията с времетраене от 94 секунди беше изпълнена от корейския виртуоз Чо Сон Джин, който признава, че вече е влюбен в тази очарователна минута и половина: "Намирам тази музика за много радостна, възхитително игрива. Определено чувствате, че е написана от Моцарт, младия Моцарт, чистата емоция е завладяваща."
Експертите смятат, че Моцарт е създал това танцувално "Алегро", около 1773 г., когато е бил на 17 - или още в Италия, или веднага след завръщането си в Залцбург.
"Интересно е, че почеркът тук е малко необичаен за Моцарт. Да, разбира се, личи, че това е неговата ръка, но се вижда, че партитурата е записана много бързо. Това дори не е музикална партитура, а обикновен лист хартия, на който Моцарт е начертал петолиния.“
Изпълнението на Чо беше излъчено на в Германия и Австрия онлайн на DG Stage — новата видеоплатформат за класически концерти на Deutsche Grammophon, която бе открита в средата на 2020 г., капо част от пълния рецитал на пианиста, .
Преди това този отдавна изгубен нотен лист е изминал дълъг път. Смята се, че ръкописът, който има обозначения от ръката на Моцарт от двете страни, датира от 1773 г. По някакъв начин е стигнал до колекцията на австрийския държавен служител и музикант-любител Алойс Фукс, но след като тя е разпиляна, отпада от музикалната карта. Появява се отново като собственост на антикварен търговец на книги и произведения на изкуството във Виена през 80-те години на XIX век и е предлаган на търг през 1899 г. Но явно никой не разпознал магията на Моцарт. Каталогът на Köchel (най-пълният списък с творбите на композитора) започва да го споменава по това време, въпреки че самият ръкопис продължава да се появява в лотовете на аукционните къщи.
През 2018 г. износеният ръкопис най-накрая е забелязан от музикалната общност - защото е предложен за продажба на Фондация Залцбург Моцартеум от семейството на френско-холандския инженер, който го е закупил от дилър в Париж още преди 90 години.
Скоро служителите на Фондацията потвърдиха, че пиесата за пиано е безспорно на Моцарт, вече е в безопасност и готова да се появи под светлината на прожекторите.
