Всички световни медии отбелязват 100-годишнината от рождението на амеранката от английски произход  Оливия де Хавиланд. Тя е последната все още жива актриса, снимала се в главна роля в американската класика „Отнесени от вихъра“ от 1939 г. След кончината на Луис Рейнър през 2014 г.  Хавиланд стана най-възрастната носителка на „Оскар” и една от последните живи актриси от 30-те години на миналия век. По-голяма е от Кърк Дъглас с пет месеца и осем дни.

Тя остава в паметта на зрителите като младата Мелани в лентата на Виктор Флеминг "Отнесени от вихъра". Осемдесет десетилетия по-късно носителката на две награди "Оскар" остава неразривно свързана с епичния филм за Гражданската война в САЩ и другите двама водещи изпълнители в "Отнесени от вихъра" – Кларк Гейбъл и Вивиан Лий.

ОЛИВИЯ ДЕ ХАВИЛАНД е родена на 1 юли 1916 г. в Токио. През 1941 г. приема американско гражданство. От 1950 г. живее в Париж и много рядко се появява на публични места. По-малка й сестра Джоан Фонтейн също е носителка на „Оскар”. Поради голямата конкуренция между двете сестри, те не си говорят от 1975 г. През 1988 г. се снима във филма „The Woman He Loved”.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина