SKIF

Те, разбира се, не са коледни в буквалния смисъл на думата, а в онзи, класическия, когато във Викторианска Англия се ражда жанрът на коледното четиво. В него има напрежение, загадки, смърт, страх, престъпления и финал, който читателят, седнал до камината, бърза да достигне със затаен дъх.

В този стил Антъни Хоровиц е достигнал висоти. И ако книгите му не са ви попаднали, сега е изключително удобен момент да ги започнете. Трудно ще спрете след това, добре че има много почивни дни покрай празниците.

Хоровиц е ненадминат архитект в литературата и неслучайно той беше избран да напише роман с Шерлок Холмс в главната роля. След като се справи блестящо, разви собствен стил – и като романист, и като сценарист.

„Убийства в Мидсъмър“ с детектива Барнаби е класическият крими сериал по негов сценарий, а приключенията на детектива Хоторн и на Атикус Тип допълват колекцията от зашеметяващи истории. Има, разбира се, още десетки – мнозина биха си спомнили сериала „Войната на Фойл“ – пак по негов сценарий.

Романите на Антъни Хоровиц са всичко, за което може да се мечтае – дебели, със сюжет, пълен с ребуси, с потенциални убийци, надничащи иззад всеки герой. Негов патент стана вграждането на роман в романа и реално читателите четат едновременно не една, а две интригуващи истории. Майсторът Хоровиц постига това, към което всеки автор на планетата се стреми – да кара читателите да искат още и още от същото. Този неистов глад за следваща история в мига, в който приключиш предишната, е разковничето за литературния успех.

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра. Да изследваш триковете му, умението му да не изпуска нишката на съспенса и да не позволява на сложната конструкция, която изгражда, да се сгромоляса, а напротив – да се извисява като катедрала.

Не на последно място, Хоровиц ни разхожда из Лондон и провинциалната Англия  по неповторим начин, а езикът му в превод на Богдан Русев завършва удоволствието да потънеш в креслото до камината с книга в ръка. По Коледа.

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.