Драмата „Тимбукту“ от Мавритания, номинирана и за „Оскар” за най-добър чуждестранен филм, бе отличена като най-добра на 40-ата церемония по връчването на френските филмови награди „Сезар“, съобщиха световните агенции.

Лентата, режисирана от Абдерахман Сисако взе седем награди на церемония в Париж ден преди връчването на „Оскар”-ите – за най-добро звуково оформление, операторска работа, филмова музика, монтаж, сценарий и режисура.

„Тимбукту” показва действителни събития в древен град, попаднал под контрола на радикални ислямисти.

Наградата за най-добър актьор взе 25-годишният французин Пиер Нине за образа на моделиера Ив Сен-Лорана в едноименния биографичен филм на режисьора Джалил Леспер. Като най-добра актриса бе отличена 26-годишната Адел Ене заради ролята й в комедията на Тома Кайе „Изтребители“.

Американката Кристен Стюарт бе наградена за поддържаща роля в „Clouds of Sils Maria“. Шон Пен получи почетна награда „Сезар” за цялостно творчество.

„Сезар“ е националната филмова награда на Франция. Връчва се от 1976 г. от Френската филмова академия. Гласуването се извършва от 2000 професионалисти, без филмови критици.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина