"Свободна Европа"

Когато заболява от вирусен енцефалит през 2000 г. ѝ предричат живот в инвалидна количка. Година по-късно обаче не само започва да ходи, но се връща отново към пеенето и танците. Как го прави ли? На 54-годишна възраст взема уроци по всичко, упражнявайки се упорито и все в области, в които именно тя е носител на най-престижните отличия.

Казва се Лайза Минели и е една от малкото жени, носителки на четири от определяните като най-важни призове в артистичния свят. Минели, която навършва 75 години, е носителка на “Оскар” за кино, “Грами” за музика, “Еми” за телевизия и “Тони” за театър.

Заради пандемията от коронавирус, юбилеят си Минели ще отбележи с онлайн представление. Шоуто е наречено “Любовно писмо до Лайза”, в което участие ще вземат звезди като Катрин Зита-Джоунс, Лили Томлин и други.

Самата Лайза произлиза от артистично семейство. Майка ѝ Джуди Гарланд е на 22 години, когато става световноизвестна с ролята си на Дороти в „Магьосникът от Оз“. Тогава се запознава с бащата на Лайза - Винсънт Минели, световноизвестен с работата си с актьори като Елизабет Тейлър, Фред Астер, Джийн Кели, Кърк Дъглас. Винсънт режисира, Джуди изпълнява главната роля в мюзикъла „Да се срещнем в Сейнт Луис“. Две години по-късно, през 1946 г., Лайза Минели се ражда в Лос Анджелис.

Нейни кръстници са писателката, актриса и певица Кей Томсън и по-големият брат на Джордж Гершуин – Айра. Родителите й я кръщават на негова песен.

Детската й мечта е да стане състезателка по фигурно пързаляне, въпреки че отрасва зад кулисите на Холивуд, докато родителите ѝ работят. Първата ѝ поява на екран е на три години, когато заедно с майка си се снима във филма „Доброто старо лято“ (1949 г.).

Две години по-късно родителите й се развеждат, а Джуди Гарлан преживява тежка депресия. Още от малка Лайза Минели се грижи за майка си по време на психическите ѝ разстройства и опити за самоубийство.

Голяма част от детството на Лайза минава по хотели, докато придружава майка си по турнета. На седем танцува на сцената на нюйоркски театър. На тринайсет участва в телевизионно шоу с Джийн Кели. Сменя общо 14 училища.

На 16 години, след като и майка ѝ и баща ѝ имат повторни бракове, Лайза им заявява, че заминава за Ню Йорк, за да опита късмета си на сцена. Те не се противопоставят, но също така не ѝ помагат. Техният приятел Франк Синатра ѝ праща 500 долара, които тя гордо връща обратно.

Първото й признание в Ню Йорк идва за главната й роля в пиесата „Best Foot Forward“. Въпреки че преди премиерата си чупи крака, пиесата се играе в продължение на седем месеца през 1963 г. А сингълът с песента, която Лайза записва за нея – „You Are For Loving“, е разпродаден в тираж над 500 000 екземпляра, припомня eva.bg.

На 19 играе първата си главна роля на Бродуей във „Флора, червената заплаха“ и става най-младата жена, спечелила наградата „Тони“ за главна женска роля в мюзикъл. В края на същата 1965 г. танцува в нощен клуб, слагайки началото на пътя си на една от най-великите световни кабаретни изпълнителки.

По това време Минели открива музиката на Шарл Азнавур. Пленена от нея тя го намира, а впоследствие го прави и свой ментор. Твърди, че именно Азнавур я е научил как “да пази магията жива”.

Световно известна Минели става след емблематичната й роля в “Кабаре” през 1973 година. Изпълнението й донася “Златен глобус”. За ролята си получава и “Оскар”.

За работата си с Боб Фос по специално снимания концерт „Liza with a ‘Z’ (концерт за телевизия), е отличена с “Еми”. А през 1990 г. заради цялостната си изпълнителска дейност получава “Грами”.

Минели има четири неуспешни брака зад гърба си, но самата тя твърди, че е възпитана в доста свободно отношение към връзките. През 1978 г. приятелят ѝ Анди Уорхол (от когото тя има няколко портрета) пише в дневника си за нея: „Животът на Лайза е много сложен в момента. Като например – тя се разхожда по улицата с мъжа си Джак Хейли Младши (вторият ѝ съпруг, кинопродуцент и режисьор) и двамата срещат Мартин Скорсезе, който ѝ е любовник, Марти я напада, че му изневерява с Баришников (Михаил), и това се случва пред мъжа ѝ!“ В този момент Лайза има интимни отношения и с Робърт де Ниро. Те двамата пък се снимат във филма на Скорсезе „Ню Йорк, Ню Йорк“.

През 80-те години Минели преборва алкохолна зависимост и става известна с фразата, че "всички алкохолици отиват в рая, защото на земята преживяват ада".

Известна е с активната си благотворителна дейност. Отделя много от времето си на amfAR – Фондацията за набиране на средства за изследвания на болестта СПИН, която съосновава с Елизабет Тейлър, след смъртта на Рок Хъдзън и на Фреди Меркюри, с когото е близка приятелка. Освен това е в настоятелството на Института за развитие на човешкия потенциал - организация, която подкрепя родители на деца с умствени затруднения.

Пианистът Майкъл Фейнстейн, с когото Минели работи, казва за нея: „След свършека на света ще оцелеят само хлебарките... и Лайза Минели“. Фразата е емблематична, защото Минели има общо пет операции на бедрата и коленете. Преживява тежка двойна пневмония, а след това и счупване на гръбначния стълб. След операцията за махане на полипи върху гласните й струни през 1997 г. не може да пее в продължение на 18 месеца. На 54 г. заболява от енцефалит. И всеки път се връща на сцената.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...