„Най-опасната масова епидемия не е чумата или холерата, а психозата, която обхваща цялото население.” 

„Още не се родила жената, у която гордостта е по-голяма от любопитството.”

„Най-лошото престъпление не е варварството, не е и убийството, а предателството. Никога не предавай човека, който ти се е доверил”.

„Русия прилича на своя символ - орел с голямо тяло и две глави.” 

„Когато растеш в сурово общество, където всички лъжат, много млад се научаваш да си изграждаш собствено мнение, да решаваш сам, да правиш разлика между това, което хората говорят публично, и онова, което говорят в личния си живот. Това те учи да се съпротивляваш, да се противопоставяш на властта на установения ред.”

„Главното наслаждение за благородния мъж е преодоляването на несъвършенствата на своята натура.”

„Уважавай всеки с всички сили, докато той не ти покаже, че не е достоен за твоето уважение.”

„Преодоляването на трудности е едно от наслажденията в живота."

„От всички наслади, дадени на човек, най-изисканата е да ползваш мозъка си.”

„Голям народ, а хора - няма.”

 „Дори и да падаш в пропаст, не си затваряй очите от страх, а бъди нащрек - може да успееш да се хванеш за нещо.”

"Защо всичко, свързано с политика, има привкус на гнило и мръсно?"

„Най-отчаяните смелчаци обикновено са хора, лишени от въображение.”

„Ислямска държава е рак и трябва да бъде премахната. Няма други решения.”

„Винаги съм се интересувал от дявола, от дяволските герои. Те са привлекателни и харизматични, което ги прави опасни. Всичките ми романи се въртят около това.” 

„Путин има манталитета на тийнейджър от лошите предградия, какъвто впрочем е бил в началото. Той не е пораснал. Той вярва на другарите си и на правилата, които е създал с другарите си, но не и в закона. Той е мачо и е инфантилен.”

„Корупцията не е просто кражба - това е да използваш държавната система по най-различни начини. Когато даваш привилегии на своите приятели - това също е корупция. Когато не допускаш да понесат отговорност за престъпленията си хора, на които симпатизираш - това също е корупция.”

БОРИС АКУНИН – руски писател, преводач и литеротуровед, роден на 20 май 1956 г. Истинстото му име е Григорий Чхартишвили. През 1998 г. започва да публикува историко-криминалните си повести от серията за приключенията на Ераст Фандорин. Следват поредиците „Приключенията на сестра Пелагия“ и „Приключенията на магистъра“. Критиката нарича произведенията му „масова литература за интелектуалци“ и „интелектуални бестселъри“. Наред със занимателния сюжет, книгите на Акунин радват почитателите си със стил, заимстван от класиците на руската литература от XIX век, с алюзии и цитати от класически произведения на световната литература, в това число и криминалната. През 2000 г. е обявен за писател на годината в Русия.Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Книгите му са преведени на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици. Някои от романите му са филмирани -  „Азазел“, „Турски гамбит“, чието действие се развива в България през Руско-турската война (1877-1878), „Статски съветник“. Противник е на управлението на Путин. В момента живее в Англия.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.“

Джузепе Верди, италиански композитор, роден на 10 октомври преди 213 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...