„Когато на света се появи истински гений, може да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват срещу него.“

„На този свят няма нищо постоянно освен промяната.“

„Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда.“

„Безполезно е човек да се опитва да разсъждава за нещо, за което никога не е бил убеден.“

„Блажен е който не очаква нищо – не ще да бъде той разочарован.“

„Прозрението е изкуството да виждаш невидимите неща.“

„Всяко куче трябва да си има своя ден.“

„Въпреки че хората често биват обвинявани, че не знаят за своите слабости, но може би само малцина от тях знаят за своите сили. А те са вътре в хората – тъй както понякога в земята има златна жила, за която собственикът й дори не подозира.“

„Добрите маниери са изкуството, което прави хората общителни. Този, който най-малко кара хората да бъдат необщителни, най-добре се приема в компанията.“

„Един враг може да нанесе повече вреда, отколкото десетина приятели полза.“

„Книгите са децата на ума.“

„Кръчмата е място, където лудостта се продава в бутилки.“

„Най-добрите доктори на света са доктор Диета, доктор Тишина и доктор Веселие.“

„Не насочвай остроумието си срещу дете.“

„Ние толкова се обичаме един друг, защото заболяванията ни са едни и същи.“

„Нито един умен човек никога не е пожелал да бъде по-млад.“

„Ако ласкаете цялата компания, не доставяте удоволствие на никого; ако ласкаете само един или двама, обиждате останалите.“

„По-добре коремът да се пръсне, отколкото да се похаби добър алкохол.“

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

„Умният човек би трябвало да има пари в главата си, но не и в сърцето си.“

ДЖОНАТАН СУИФТ -  ирландски писател и журналист, роден на 30 ноември 1667 г. Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697) — жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът  „Пътешествията на Гъливер“ (1726). Основният похват в сатирата му  е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение. Умира на 19 ноември 1745 г.