„Да се съди за повишаването на културата по снижената неграмотност е остаряла наивност. Определено минимумът училищни знания не гарантира наличност на култура.“
„Дори посредствените художници доставят радост на бъдещите поколения, докато посредствените поети – потъват в забвение.“
„Навярно е много любопитно да си представим кривата на ускорение, с която в цял свят изчезна от речта думата „напредък“.
„От време на време на тази земя трябва да се случат неща, които да преминат всякакви граници.“
„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“
„Всяка нова опасност носи със себе си нова форма на суеверие.“
„Всяко време оставя след себе си повече следи от своето страдание, отколкото от своето щастие. Бедствията – от тях се твори историята.“
„Умирането на хумора – именно това ни убива.“
„Чудото се осъзнава като такова само когато се случва пред очите ни.“
„Животът като прекрасен придворен спектакъл е пъстър, фалшив, крещящ.“
„Всекидневието неизменно предоставя безконечна шир на пламенни страсти и детско въображение.“
„Щастлив е онзи, който не се жени, защото лошата жена ще развали целия му живот. В щастието, като и в нещастието, се крие опасност.“
„Духовната любов с лекота приключва с гола плътска любов.“
„Смъртта е краят на красотата на всички.“
„Играта е по-стара от културата.“
„Играта е преди всичко едно свободно действие. Играта по нареждане не е игра.“
„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“
ЙОХАН ХЬОЙЗИНХА – холандски филолог, културолог и историк, роден на 7 декември 1872 г. Става известен с книгата си „Залезът на средновековието“ от 1919 г. В нея той акцентира особено върху културните елементи и настроения, като реално оспорва стандартната интерпретация на тази епоха. Славата му по-нататък следва от развиваната културологична теза за ролята на игрите в цивилизацията. Идеята, която той разработва през 30-те години на ХХ в., един неособено „игрив“ период от европейската история, бива представена в пълен вид през 1938 г. в книгата световноизвестна като „Хомо Луденс“ (Играещият човек). През 1972 г. при 100-годишнината от неговото раждане Лайденският университет учредява изнасянето на "Хьойзинхова лекция", което е било поверявано на видни личности като Ноъм Чомски, Робърт Дарнтън, Карлос Фуентес и др.
Умира на 1 февруари 1945 г.
