„Петият закон на агента е законът на ягодите. Аз обичам ягоди. Аз обичам да ловя риба. Но ако ловиш риба с ягоди, тогава нищо няма да хванеш. Рибата трябва да захранва с това, което тя обича – червеи. Ако искаш да бъдеш приятел с някого, не говори за ягодите, които обичаш. Говори за червеите, които той обича.“

„Победител в този живот е този, кой сам се е победил.  Който е победил страха си, собствената си леност и собствената си неувереност.“

„Имам навика да посрещам ударите на съдбата с усмивка. Но ако ударът е внезапен, усмивката не върши работа.“

„Любовта не е за продан. А любовта, която се продава, се нарича по друг начин.“

„Вход – рубла. Изход – две рубли.“

„Да се научим да слушаме без да прекъсваме – това е гаранция за успех. Това е една много сложна наука.“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начина, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалиста се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

„Властта е деликатна, крехка. Властта трябва да се държи здраво. И внимателно.“

„Животът е оцеляване. А оцеляването – това е борба, борба за място под слънцето. Не се отпускайте и не бъдете мили – ще ви стъпчат.“

„Авторите на детективски четива са професионалисти, които развличат публиката, а не професионалисти, които се добират до тайни.“

„Философията е проста: ролята на държавата е да защитава населението от външни врагове. В рамките на държавата – всеки за себе си е император. Прави каквото искаш, но не наранявай другите. Като не искаш да се бориш за своята свобода, ставаш роб.“

„Коте, ако искаш да се превърнеш в истинска котка, трябва да започнеш с пиленца, а не с врабчета.“

„От добрия човек винаги взимай минимума, а от нормалния – винаги повече.“

„На лудите им е лесно на този свят.“

„Бързото приятелство завършва с дълга вражда.“

„Всичко се проверява. Кой се усмихва, кой не се усмихва, с кого пие, с кого спи. И ако някой е сам – отново, проверка: защо?“

„Сега нито един историк, съгласен с мен или не, не може да ме игнорира, аз съм като пирон в обувка… Всеки трябва да спори с мен, да ме ругае, да ме обвинява, че съм предател, враг и т.н., но не може да ме заобиколи.“

„Втората световна война е терминът, който комунистите ни научиха да пишем с малка буква. А аз пиша този термин с главна буква и доказвам, че Съветският съюз е главният виновник за нея и главният ѝ инициатор. Съветският съюз е участник във Втората световна война от 1939 година, още от първия ѝ ден. Комунистите съчиниха легендата, че ни били нападнали и че от този момент била започнала „великата отечествена война“.

„Не е ли време да се замислим върху едно странно обстоятелство? Преди войната Сталин унищожава гениални пълководци, а я приключва с несъкрушима армия и цяла плеяда не по-малко изтъкнати генерали и маршали... А Хитлер не обезглавява армията си, но приключва войната с разгромена държава и разбита и безглава армия. Защо тогава всички се присмиват на кадровата политика на Сталин, а никой не се смее на кадровата политика на Хитлер? Нали трагедията на германската армия е факт? И тази трагедия се корени в това, че Хитлер не се е готвил за войната, че не е разстрелвал генералите си със стотици преди нея — и затова я губи и трябва да се застреля сам... Марксистите и хитлеристите ни научиха да се смеем над самите себе си.“

„Ако бяхме завладели цяла Германия и ЩАЗИ я беше получила в свои ръце … Сливането на германския “комунизъм” със съветския би било ужасна комбинация. Като стоманобетон. Стоманата се огъва, но не се чупи. А бетонът се чупи, но не се огъва. Нашите ресурси плюс германската дисциплина - ако се бяха обединили в една критична маса, под ръководството на другаря Сталин, щеше да се роди страшна империя.“

ВИКТОР СУВОРОВ - съветски офицер-разузнавач, избягал на Запад и автор на множество книги, роден на 20 април 1947 г. Много от тях са преведени на български – „Разгромът“, „Последната република“, „Денят „М“, „Ледоразбивачът“ и др. Живее във Великобритания. Продължава да пише книги и посвещава всичките си усилия на разкриването на истината за Втората световна война. Истинското му име е Владимир Богданович Резун. 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...