Александрина Пендачанска е една от най-успешните български оперни певици. Изпълнявала е над 70 роли в десетки държави. Три пъти е номинирана за наградите "Грами". Интервю на Александър Детев от DW с оперната певица.

---------------

2022 година започна със сериозни очаквания в България. Имахме ново правителство, което обеща да изкорени корупцията и да реформира начина на водене на политика. 12 месеца по-късно сме свидетели на регрес. Хартиената бюлетина го олицетворява. Как в такава ситуация да съхраним надеждата си, че предстоят по-добри дни за страната?

- Хубавото на озаряването и остаряването е това, че човек научава, че единственото постоянно и сигурно нещо е, че всичко се променя непрекъснато. В противен случай би било много отчайващо това регресиране, тази политическа деградация, на която сме свидетели. Връщаме се с години назад, както с хартиената бюлетина, така и с целия начин на действие на този парламент. Той ни напомни в какъв кошмар сме живели близо две десетилетия - от 2001 година живеем в едно отчаяние. Поне аз. След правителството на Иван Костов не съм имала нито един момент, в който да съм била щастлива и доволна от случващото се в българския парламент, въпреки че имаше добри неща като влизането в Европейския съюз. Особено през последните 12 години, когато управляваше Бойко Борисов, България беше място, което беше тъжно да се наблюдава. Но и това не е завинаги. И то се промени. И както се промени миналата година, така ще се промени отново, сигурна съм в това.

Има едно малцинство - около една четвърт от българите, което обаче не се променя. То продължава да подкрепя режима на Путин и действията му в Украйна повече от девет месеца след началото на войната. Как си обяснявате тази подкрепа за Кремъл, на какво се крепи?

- Много ми е трудно да дам разумни обяснения. Не го разбирам. Не разбирам как е възможно да виждаш разрушените сгради, този кошмар, който преживяват хората в Украйна, и да си на страната на агресора. Обяснението трябва да се търси в някаква ирационална привързаност към този образ на Русия, който тя е изградила. Това не е от днес - и Раковски, и Захари Стоянов пишат за тези хора. Русия винаги е имала поддръжници у нас. Слава богу, това е една по-малка група хора, която винаги е обичала Русия по нерационален начин. Разбира се, освен това руската пропаганда очевидно действа много агресивно и успява да достигне успешно до тази група хора. Сляпата любов и дейността, която Русия успява да извърши на наша територия, правят този резултат възможен.

Ще запомним 2022 като годината, в която от световна пандемия преминахме към пълномащабна война в Европа. Какво научихме за света в последните 12 месеца?

- Научихме, че никое поколение не е застраховано от кошмара на войната. Че всяко поколение трябва да брани и отстоява мира и демокрацията. За съжаление, и най-демократичните страни като САЩ се връщат 50 години назад с отмяната на решението по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 година. 50 години по-късно жените отново са застрашени да не могат да избират какво да правят с телата си. Човечеството винаги е в състояние да направи крачка назад. Нито демокрацията, нито мирът са дадености. Те трябва да се бранят от всеки един от нас.

Говорейки за разделение: войната в Украйна се оказа поредният вододел дори за бившите членове на Пинк Флойд. От една страна, войната събра част от групата за първата им обща песен от 28 години насам, от друга - Роджър Уотърс си навлече критики с меко казано смущаващата си позиция. В такива случаи мнозина казват: артистите да си гледат изкуството. Вие мислите ли така?

- Разбира се, че не. Музикантите са граждани като всички останали. Музикантите имат една привилегия, с която не разполагат всички - да обикалят света и да виждат какво се случва. Музикантите са хора с един глобален светоглед, който не може да бъде отречен. Той дори е привилегирован заради това, че има досег с хора от всякакви култури и страни. В същото време никой не е застрахован да стане за резил, както се случи с Роджър Уотърс.

Хората на изкуството обаче бяха подложени на много сериозно изпитание в последните 2 години. Всички усетихме негативите на пандемията, но за артистите беше особено тежко. През 2022 година залите отново са пълни, а диалогът между артистите и публиката е възстановен. Какво е чувството?

- Първо, на облекчение. Това много ни липсваше в този период. Да си отново в съприкосновение с публиката носи такава радост, каквато ми е трудно да опиша. Ние имаме нужда от публика и съприкосновение с тази енергия, която тя ни дава. Чувството е великолепно.

Какво предстои за Вас в следващите месеци?

- Най-важното нещо, което предстои, е едно пътуване до Япония. Ще пея "Саломе" в Токио. Този ангажимент се отложи от 2020 година за 2023-та. Нямам търпение да го осъществя.

Научихте ли някоя нова дума през 2022 година. Коя е тя?

- Мисля си, че новата дума за 2022 г. е дерогация. За съжаление, не само отнесена към България и решението на ЕС за руския нефт, а дерогация, като отмяна на нормите на международните отношения и мира в Европа.

А коя си пожелавате да е думата на 2023-та?

- Мир. Това трябва да е думата на следващата година.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора