Марк Менсън е автор на книгата „Тънкото изкуство да не ти пука“ . От нея в световен мащаб са продадени над 2 млн. екземпляра и е бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“. Книгата ще излезе и на български. Предлагаме ви интервю с Менсън, предоставено на skif.bg от издателство „Хермес“.

-------

В книгата ви става въпрос за това, че щастието се заключава в изкуството да знаеш за какво да ти пука и за какво – не. Въпросът обаче е: кои са тънкостите?

- Невинаги е лесно да отсееш важните неща в живота, за които да ти пука. Често в даден момент нещо ни се струва голямо и значимо. „Ей, пичове, сериозно мисля, че това приложение ще промени света.“ Всички сме правили подобни изявления. След време поглеждаме назад и ако притежаваме необходимата доза самокритичност и скептицизъм, си казваме: „Всъщност това звучи много тъпо и надуто“. Просто се изисква самосъзнаване, способност да забелязваш и осъзнаваш мисловните си модели и склонности. Ето тази тънкост убягва на повечето хора. Никой не я придобива автоматично. 

Пишете, че в корена на проблемите на съвременната ни култура е непрестанният фокус върху позитивността. Би ли обяснил по-подробно?

- Мисля, че културата ни бърка това да се чувстваш добре с етичната концепция за добро. В консуматорското ни общество хората постоянно са подтиквани да се чувстват „върховно“, а всеки смята, че хубавият живот по презумпция се изразява в това да ти е добре. За съжаление, повечето книги и програми за самопомощ само наливат масло в огъня. Например: „Чувствате се зле? Елате на семинара ни и ще се почувствате страхотно!“ или „Работата ви напряга? Този курс ще ви научи как да спечелите милиони за нула време!“.  Обаче животът не е толкова прост – очевидно. И още по-важно: болезнените и неприятни „отрицателни“ преживявания често са ценен житейски опит. Като се опитваме постоянно да ги избягваме, си правим лоша услуга.

Според вас коя идея от книгата ви е помогнала най-много на читателите?

- Самосъзнаването като глава лук е доста популярна практика не само защото е приложима, но и защото е забавна. Накратко: самосъзнаването е като глава лук и винаги има по-дълбоки пластове за обелване. Колкото по-далеч стигнеш, толкова по-вероятно става да се разплачеш неочаквано. 

Принципът „Направи нещо“ също се харесва от читателите още преди издаването на книгата. Представлява малък трик как да се справим с емоционалната съпротива и отлагането. Ако бях готин, щях да определя принципа като „преобразяващ живота“.

Подготвихте ли се психически за това, че книгата може да претърпи неуспех? А сега, когато вече е успешна по всички критерии, това промени ли за какво ви пука? 

- Страхотен въпрос. Мислех за потенциалния неуспех и тези мисли предизвикваха дискомфорт и неприятни емоции, но така съхраних ценностната си система и по-точно – продължи да ми пука за правилните неща. 

Колкото до успеха, ако въобще ми е повлиял, не съм разбрал. Честно, да си писател е доста абстрактна работа – не виждаш хората, които четат книгите ти. Издателството ми изпраща отчети с продажбите и си казвам: „Еха! Това е много“. След което закусвам или правя нещо друго. Няма разлика отпреди. Но и преди книгата блогът ми имаше милиони последователи и съм свикнал на това, както и на критика. 

Днес хората забравят бързо. Няма гаранции, че книгата ще продължи да се продава, че ще напиша нещо добро след нея, че някой ще ме помни след 5 или 10 години, че няма да се превърна в човека, стоящ пред празен уърдовски файл, който се чуди какво да напише и дали някой ще го прочете. Всичко отминава. И така трябва да бъде.