ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Дългоочакваният втори брой за т.г. на „Съвременник“ е най-сетне в книжарниците. Може да се съжалява, че разпространението на това прекрасно и оцеляло благодарения на големия ни писател Владимир Зарев и помощта на ИК „Труд“ издание е вече ограничено и не достатъчно рекламирано, но е добре, че все пак го има. В 320-те му страници, както винаги, има стойностна, първокласна световна, а също и добра българска литература (но може би световната тук трябва да е повече!), както и интересен художник. Новият брой започва с  английската модерна класичка, майстор на психологическата проза, Едит Уортън. „Пробният камък“  (в отличния превод на Йордан Костурков) е първият от прочутите й нюйоркски романи за модерното висше общество в духа великия романист и неин сърдечен приятел и ментор, класика Хенри Джеймс. Следват петима майстори на разказа от Щатите – Артър Робинсън, Стенли Елкин, Джей Маккирни, Рик Демариник и Джъстин Торес (в превод на Божидар Стойков). И петимата са много интересни, оригинални разказвачи. Подборката е една малка антология, която ни дава добра  представа за днешната кратка американска проза. 

От поетите се открояват Надя Попова и румънският поет от Молдова Лео Бутнару (род. 1949), в превод на пишещия тези редове. В неговата поезия органично и щастливо съжителстват две несъвместими качество – метафоричното мислене, емоционално- образното възприемане на света с една хаплива ирония и дори сарказъм:

Любов

Сърцето 

на мъжа и сърцето на жената

се приближиха дотолкова,

че между тях

остана само

песъчинка – бъдещ бисер

или началото на пустиня…

Още двама световни автори присъстват в този нови и богат брой: немският  писател и критик Малте Хервиг (род. 1972) с откъси от книгата му „Франсоаз жило или Жената, която казва „Не“ (с интересни текстове за Пикасо и Матис) превод на Диана Лазарова/, а също и  прочутия, особено в периода между двете войни и у нас, а през комунизма забранен, италиански писател и философ, един от големите мислители на ХХ век,  Джовани Папини (1881- 1956) с цикъла разкази „Бягащото огледало“ (превод О. Ст.).

От нашите автори се открояват с добрата си кратка проза отдавна утвърдените Палми Ранчев, Мартен Калеев, а също и Радослав Петкашев, Анжелина Бъчварова, Иван С. Вълев.

И в този брой има голям критически преглед на нови и не много нови книги от критиците Патриция Николова и Митков Новков.

Художникът на този брой, Евгени Колев (род. 1957, Велико Търново) се оказа истинско откритие. Добре е, че редакцията го е представила така добре, с чудесни репродукции на прекрасните му платна. Ще си позволя да цитирам оценката на художествената критичка  Вихра Пешева:

„Тези картини са в стилистика, която по-скоро носи характера и наследството на западноевропейските традиции в готическото, средновековното и донякъде на северно ренесансовото изкуство, отколкото на националното. Съвършенството на многослойната им техника на полагането на маслените бои в десетки фини слоеве един върху друг, прави тази живопис дълбока, прозрачна като емайл. Приканва до близост и докосване. Погледът иска да проникне  надълбоко под повърхността на картината, а мисълта да разгадае този удивителен фантастично реален свят.“

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...